пребит с камъни и разпнат, и починал в Хиераполис, град във Фригия.
При пристигането си в Западна Англия Иосиф и дванадесетте му мисионери явно са били възприети
скептично от местните британци, но приети сърдечно от крал Арвирагус от Силурия, брат на Карактак
Пендрагон. След обсъждане с други местни предводители Арвирагус дал на Иосиф дванадесет хайда земя в
Гластънбъри – около 1440 акра (ок. 582 хектара). Тук през 63-64 г. те построили уникална малка църква с
размерите на древната скиния на Мойсей. Дарената на Иосиф земя останала необлагана с дънъци земя с
векове, както потвърждава Domesday book от 1086 г.: “Църквата в Гластънбъри има прилежащи дванадесет
хайда земя, които никога не са били облагани с данъци”.
През I век, времето на екзекуциите на Петър и Павел, християнските параклиси били скрити под
земята в катакомбите на Рим, но когато Иосиф построил дървения параклис на св. Мария в Гластънбъри,
Британия можела да се похвали с първата в света християнска църква над нивото на земята.По-късно
наричана Vetusta Ecclesia (Старата църква), тя е споменавана в кралски декрети на крал Ина през 704 г. и
крал Кнут през 1032 г.
Впоследствие към параклиса бил построен и манастир, а през VIII век саксонците преустроили
комплекса. След опустошителен пожар през 1184 г. Хенри II Английски издал на общността разрешение за
реставрация, където Гластънбъри е описан като "“ождено и погребално място на светци, основано от
истински Божии апостоли"” По същото време бил осветен и каменен параклис на Богородица, а комплексът
постепенно се разраснал до огромно бенедиктинско абатство, отстъпващо по размери и влияние само на
Уестминстърското в Лондон. Сред важните личности, свързани с Гластънбъри, са св. Патрик (първият му
абат през V век) и св. Дънстан (абат 940-946).
Освен документите в Гластънбъри други източници разказват за връзката на Иосиф Ариматейски с
Галия и средиземноморската търговия с метали. Абат Джон от Гластънбъри ( съставил през ХІV в. Cronica
sive Antiquitates Glastoniensis Ecclesie – „Хроника или Древната история на църквата в Гластънбъри”) и
Джон Капгрейв (глава на августинските монаси в Англия през 1393-1464) споменават за една книга,
открита от император Теодосий (375-395) в преторията в Иерусалим. Озаглавена De Sancto Joseph ab
Arimathea (“За св. Иосиф Ариматейски”), тя разказва как Иосиф бил затворен от иудейските старейшини
слез разпятието. За това събитие се разказва и в частта Деяния на Пилат в Евангелие от Никодим.
Историкът Григорий от Тур (544-595) също споменава за затварянето на Иосиф в своята “История на
франките”, като друго свидетелство е Joseph d’Arimathie (“Иосиф Ариматейски”) от бургундския летописец
на Граала сир Робер дьо Борон през ХII век. Magna Glastoniensis Tabula и други ръкописи добавят, че по-
късно Иосиф успял да избяга и получил прошка. Няколко години по-късно той бил в Галия с племенника си
Иосиф, който бил кръстен от Апостол Филип.
Интересите на Иосиф Ариматейски към металодобива вероятно са станали причина крал Арвирагус
да му направи щедър поземлен дар. Все пак той бил известен търговец и металоработник, майстор
занаятчия като баща си, по традицията на старозаветните Тубал-Каин и Веселиил.
В De Sancto Joseph („За св. Йосиф”) е посочено, че дървената църква била осветена през “тридесет и
първата година след Пасха Господня” – или 64 г. Това съвпада със започването на строежа през 63 г. според
средновековния историк Уилям от Малмсбъри. Но тъй като била посветена на св. Мария (обикновено се
приема, че е на Богородица), отдавна се дискутира защо и е била посветена църква толкова години след
смъртта и, и все пак дълго преди да започне култът към Девата майка. Според Chronika Majora (“Вериката
хроника”) на МАтей Парижки обаче 63 г. била годината, в която другата Мария – Мария Магдалина –
починала в Ла Сент Бом.
ДЕБАТЪТ НА ЕПИСКОПИТЕ
Две от посещенията на Иосиф в Британия били от голямо значение за Църквата и по-късно били
цитирани от много свещеници и в писмата на много вярващи. Първото (описано от кардинал Бароний) било
след първото задържане на Иосиф от Синедриона след разпятието. Това посещение през 35 г. съвпада
точно с разкази за брата на Иисус, св. Яков Праведни, във Франция и Испания. Преподобният Лайънъл С.
Люис (викарий на Гластънбъри през 20-те години на ХХ в.) също посочва в аналите си, че св. Яков е бил в