на библейския Иосиф Ариматейски, какъвто и бил. Всъщност Иосиф/Яков бил негов приемен баща и
настойник на Запад, поради което някои от легендите за Граала описват Иосеф като син на стария Иосиф.
Исус Праведни се оженил за дъщеря на Никодим, който помогнал на Иосиф Ариматейски да
погребе Исус (Иоан 19:39). Техния син, Исус III, във Франция бил наричан Гален (или Ален).
Наследствената титла Давид (която в бъдеще щяла да бъде представяна като власт върху Граала) била
обещана на Глане и след време официално му била предадена от неговия чичо и настойник Иосеф (Жозеф).
Но Гален, принцът на “Алфата и Омегата” от Откровението, починал бездетен и месианското наследство
било върнато към потомците на Иосеф. То било наследено от неговия син Иосу (Иозу, Жозу), от когото
произлезли галските крале-рибари.
През 49 г. Иосиф Ариматейски бил в Англия с дванадесетгодишния Исус Праведни. Това събитие е
отразено в традициите на западната част от страната, както свидетелства известната песен на Уилям Блейк
“Иерусалим”. Разказва се, че младия Исус вървяла по брега на Ексмур и стигнал до Приди в областта
Мендип. Тъй като неговите кралски крака наистина били “крачили по зелените хълмове на Англия (макар и
тези на сина, не на бащата), една каменна плоча в южната стена на параклиса на св. Мария в Гластънбъри
била посветена на родителите му Исус и Мария Магдалина. Този камък, на мястото на дървената църква на
св. Иосиф от I век, се превърнал в едно от най-тачените места в абатството – средновековно място за
молитва, което може да се види и днес. Той е надписан Jesus Maria и наречен Secretum Domini – Божията
тайна.
Строежът на първия параклис бил започнат през 63 г., веднага след смъртта на Мария Магдалина, и
документите показват, че младия Исус го е осветил лично. Следователно през 64 г. Гластънбърийския
параклис е бил посветен от младия Исус Праведни на Мария Магдалина (а не, както обичайно се приема, на
Богородица Мария).
СВЕЩЕНОТО МИРО
РИЦАРСКИТЕ РОМАНИ ЗА ГРААЛА
Освен че бил известен като Иосиф Ариматейски, Яков Праведни бил наричан Илид от уелските
летописци. Предполага се, че това име е вариант на еврейското Ели (означаващо “издигнат”) или
месопотамското Илу (сродно с “господар”), но всъщност истинският произход на Илид не е изуснен. Иосиф
е наричан Илид в бардовската ода за Мария Магдалина и се твърди, че е бил покровител на Лан Илид (или
Лантуит) в Гуент, къдетоосновал близкто мисионерско училище в Каер Еургеин.
Освен това Иоло Манускрипт разказват, че “Илид от земята на Израел” бил извикан в Британия от
Еургеин,съпругата на крал Карактак от Камулод, като твърдят, че “същият Илид бил наричан още Иосиф
през живота си”. Achan Saint Prydain (Генеалогии на британските светци) твърди, че “с Бран Благословени
дошли от Рим в Британия и Аруистли Хен, Илид, Циндаф – мъже от Израел – Мау или Мауан, син на
Циндаф”. Ландафските грамоти от VI в. отнасят тези събития към 37 г., което се връзва с произведенията на
Гилдас Бароник, който пише в своя труд “За разорението на Британия”, че ученията на назарянското
християнство били донесени в Британия през последните дни на управлянието на император Тиберий.
Вече се запознахме с Аруистли Хен (Аристовул) в писанията на летописеца от II век Иполит, който
разказва за деянията му в Британия. Така че не е изненада да го открия в уелски анали редом до Иосиф.
Връзката с Бран Благословени обаче е интересна, защото той е описан в ръкописи на Британския музей
като съпруг на Анна (Енигей), дйщерята на Иосиф Ариматейски. Анна е споменавана като консабрина
(младша сродница) на майката на Исус, Мария.
През 51 г. Силурийският архидруид Бран бил в Рим заедно с Карактакус Пендрагон и Аристовул.
Докато бил там, Гладис, дъщерята на Карактакус (крал на кралете) се омъжила за римския сенатор Пруденс
Руфий и станала Клаудия Руфина Британика, както потвърждава римския поет Марциал около 68 г. По
същото време принц Лин, син на Карактакус, станал първият назначен епископ на Рим. Това посещение е
потвърдено в Новия завет от писанията на св. Павел: "“обързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те
Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя" (II Тимотей 4:21). Името Евул ( eu-boulos – добре съветван) било
вариант на Аристовул ( aristo-boulos – най-добре съветван).