Докато Иосиф Ариматейски бил в Британия, по апостолска традиция му помагали близък кръг от
дванадесет анахорети (посветени). Ако един от тях починел, бил заменян от нов. Тези анахорети-избраници
били наричани “братята на Ален”, като самият той бил един от тях. “Братята” били символични синове на
Бран (Отеца от Старата църква, съпоставим с по-късния римски папа). След смъртта на Иосиф
Ариматейски през 82 г. обаче общността се разпаднала – главно поради инвазията и господството на Рим,
които завинаги променили облика на Англия.
В популярната митология има няколко нива на объркване по въпроса за наследниците на Анна и
Бран. Сред тези творби са “Брут”, “Триадите”, “Мабиногион” и “Цикли на кралете”. Исторически всички те
са важни документи, защото не са изцяло измислени, но са умишлено романтизирани в основата си, което
ги превръща в обект на безмилостни нападки от страна на историците.
Рицарските романи за Граала си поставят художествени цели – те не държат особено на точната
хронология, поради което рицарските герои са хаотично пръснати в авантюрните сюжети. “Голямата
история на свещения Граал” (ок. 1220 г.) е добър пример, понеже в нея се твърди, че Пърсивал (Парсифал)
(последовател на крал Артур през VI в.) е праплеменник на Иосиф Ариматейски (I в.): “Добър рицар бе той,
тъй като беше от рода на Иосиф Ариматейски, а Иосиф бе чичо на майка му”. Значението на такива
изказвания всъщност било да се постави ударение върху потеклото, без да навлиза в конкретни
подробности. Похватът е сходен с алегорията по това, че набляга на скритото значение, а не на изкуствено
изградения образ. Друг пример за построяването на тези легенди може да бъде открит в Артуровия разказ
за Белия рицар. Той ясно показва как историческите факти могат да подкрепят романтичната фабула.
През 63 г., когато Мария Магдалина починала, синът и Иосеф вече бил станал епископ на Сарас. В
“Смъртта на Артур” от сър Томас Малори Сарас е страната на крал Евелак и се споменава в разказа за сина
на Ланселот, Галахад. Той започва с това как Галахад наследява свръхестествен щит и среща тайнствен Бял
рицар, който се оказва Иосу, синът на Иосеф. Техният разговор, който тръгва от щита, се измества към
Иосиф Ариматейски, а после към конфликта между крал Евелак и един сарацин, който причинявал
неприятности, на име Толем.
Сарас (Сорек) била областта Сахр-Азах на брега на Средиземно море – някогашен център на
филистимците, където Самсон посрещнал съдбата си (Съдии 16). Няма свидетелства за крал Евелак, но
неговото име е литературен вариант на управлянската титла Авалах. Тя била подложена на много вариации
(като Абалек, Арабах и Амалах), но накрая всичките се съчетали в гръцко-египетската титла Алабарх –
прокуратор или главен съдия.
„Сарацинът Толем” (Толомей Лъжливия) бил историческа личност от I век, спомената от Иосиф в
“Иудейски древности”. Той бил изпечен крадец, наистина съден от Куспий Фад, прокуратор на Иудея,
който го екзекутирал около 45 г. Така че в дъното на историята за Белия рицар всъщност има истина. Толем
и Евелак били псевдоними за Толомей и Авалах.
Освен това Белия рицар разказва, че по настояване на баща си Иосеф (сина на Мария Магдалина)
предал щита за съхранение на светия отшелник Насиен. Това действие било съпроводено от пророчество на
Иосеф, гласящо, че някой ден рицар от неговата кръв ще носи този щит и ще “извърши много чудни дела”.
В този случай щитът бил поднесен на Галахад.
В “Свети Иосиф” и другаде Насиен е описан не като отшелник, а като княз на Медас и чрез него
наследствената връзка от Мария Магдалина и Иосеф (детето на Граала) до Галахад дьо Лак става сигурна.
Княз Насиен от Септимания бил деспосин, предтеча на меровингските крале на франките, от чийто род
произлези Вивиан д’Авалон дел Акс (Дамата от езерото) и нейния син Ланселот, бащата на Галахад.
Оттук става ясно, че средновековните легенди за Граала са в много отношения близки до притчите,
разказвани от Иисус, и до кодираната употреба на думата pesher в свитъците от Мъртво море. Те били
написани “за този, който има уши да чуе” и във форма, която да съхрани автентичната династична история
на деспосините, потомци на Месианския род.
ПЛАНИНАТА НА СВИДЕТЕЛСТВОТО
Имената на героите от историите за търсенето на Граала са изключително интересна особеност от
тяхната композиция. Запазвайки смисловото богатство на du Lac (от кръвта) и del Acqs (от водите), заедно с