Ешенбах рицарите тамплиери са описани като пазители на семейството на Граала.
Друг разказ за Граала, възникнал в средите на тамплиерите почти по същото време, бил
цистерцианският цикъл Vulgate (Вулгата). Написан от монаси от ордена на св. Бернар от Клерво, този
цикъл съдържа “Историята на Граала”, “Търсенето на свещения Граал” и “Книга за Ланселот”. В
“Историята..” отново се разказва за Иосиф Ариматейски, а Иосеф е определен като родоначалник на
Граала. И в “Историята..” и в “Търсенето..” замъкът на Граала е символично наречен Корбеник –
Балогословеното тяло, като “Търсенето..” още веднъж посочва Галахад като “потомък на благородния род
на цар Давид”.
АЛАБАСТРОВИЯТ СЪД
Вече споменахме, че Мария Магдалина много често е изобразявана със съд за миро. Простичък или
богато украсен, той е нейният запазен знак в творбите на изкуството. Най-често глинен съд с похлупак, той
се появява с нея на безброй рисунки, икони, скулптури, релефи и стъклописи, макар че няма ясна основа за
такъв образ. Поначало съдът се свързва с помазването на Иисус от Мария във Витания, но освен в
Евангелие от Иоан, който не споменава в какво е носено веществото за помазването, другите три евангелия
описват:
Алабастров съд с драгоценно миро (Матей 26:7)
Алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард (Марко 14:3)
Алабастров съд с миро (Лука 7:37)
Всички евангелия споменават “алабастров съд”. Защо толкова художници са го разбрали погрешно?
Имайки предвид оригиналния език на писанията, въпреки че преводът е близо до истината, думата
ointment, означаваща кремообразно вещество за мазане, е неточна. Преводът и на гръцки е attar (етерично
масло), или balsam (балсам) – оттук идва френското la Sainte-Baume (Светият балсам).
През ХХ век и особено след Втората световна война няколко превода на Библията използват думата
jar (“делва”) вместо “съд”, но това е резултат по-скоро от следване на общото възприятие, отколкото
точност в превода. Това са тълкувания, а не преводи, основани на идеята, че ако хората очакват Мария да
носи делва, то тя ще се появи именно с нея. Но дори думата “съд” не описва точно вида съд, в който се носи
течност за изливане.
Един пряк превод на Марко 14:3 от гръцките текстове във Ватиканския архив гласи:
И когато Той [Исус] беше във Витания, в къщата на Симона Прокажения, и седеше на
трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрон1 с балсам от чист, драгоценен нард,
и, като го счупи, възливаше върху главата Му.
1 В българския превод от Цариградската библия – „алавастър”.
При правилен превод излиза, че Мария е носела alabastron (от гр. аlabastros). Това ще рече, че носела
мускал или малко шишенце. Алабастроните били тесни съдове за благовонни масла и нямали капаци като
глинените съдове или делвите. Те или били запечатани и трябвало да бъдат счупени (какъвто явно е бил
случаят с Мария), или имали отвори с тапичка, която да се ползва за мазане. Невинаги били правени от
алабастър, както предполага името, а бивали още стъклени, порцеланови или глинени, или пък изработвани
от ценни метали. Представката ала се отнася за малки дръжки, които стърчали отстрани на съда
Когато помазвала династичния си съпруг при сватбата, съпругата го помазвала като за погребение – в
смисъл на обвързване до смърт: “като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение”
(Матей 26:12). След това тя трябвало да носи друго мускалче с миро около врата си, с което (ако го
надживеела) да го помаже при смъртта му. Това била причината Мария да отиде при гробницата, както
направила след погребението на Иисус.
Глиненият съд, носен от Мария Магдалина, в продължение на векове според толкова много
художници на пръв поглед представя помазването във Витания или намерението за помазване в гроба. Но
ако това са били единствените причини, защо я съпровожда в картините, рисувани във Франция, които
пресъздават живота и десетки години по-късно? Съдът заедно с трънния венец на Исус са съществени
елементи от сцените на тема “Пристигане в Прованс”. Той е рисуван с различни размери, от различни
материали и прилича по-скоро на някаква християнска реликва, отколкото на предмет с практическо