приложение.
В по-близки времена художниците вероятно следват традицията, но не така е било в началото на
Ренесанса, когато се поставя началото на традицията Магдалина да се рисува с “делва”. За първите творци
в жанра глиненият съд изпълнявал двойна функция. От една страна, наистина бил символ на алабастрона от
Витания, но и представял свещения Граал, за който се твърдяло, че съдържа кръвта на Иисус.
Фактически глиненият съд е изцяло женски символ, както по-древните чаши и котли. Подобно на
кивория (затворен съд, съдържащ светото причастие), той се свързва с утробата, а за Мария Магдалина се
казва, че донесла кралската кръв в Прованс. През 1484 г. сър Томас Малори нарекъл светия Граал
“благословената кръв Христова” и както е описано в Откровението, спасението на деспосините било в
продължаването на рода, независимо от преследванията, на които били подложени: “понеже е свален
клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. Те го победиха с кръвта на
Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт” (Откровение 12:10-
11).
Що се отнася до изкуството, викторианското братство на предрафаелитите и техните последователи
неуморно възхвалявали Граала, съхранявайки образа му на хартия, платна, тапицерии и стъклописи.
Широко известни са изображенията на Мария Магдалина, рисувани от Фредерик Сандис, сър Едуард Коули
Бърн-Джоунс и някои от основателите на братството, Данте Габриел Росети. Представянето на Граала било
особено важно за Росети, чийто иконостас “Потомството на Давид” краси катедралата в Ландаф. Неговата
картина “Мария Назарянката” е особено важна; на нея се вижда как самотната, облечена в земело,
Магдалина се грижи за градината на Лозата. В изобразяването на Магдалина той е изоставил обичайния
прикрит символизъм на делвичката с миро, обръщайки се към по-ясния образ на Граала като златен бокал,
какъвто е описан в "Ланселот"”от цикъла "Вулгата"”
В оригиналните разкази от средните векове много предмети символизират Граала – чиния, бокал,
камък, ковчеже, аура, скъпоценен камък или лоза. Концепцията за Граала като чашата, от която пил Исус
на Тайната вечеря, започнала да добива популярност чак през викторианската епоха. Тя била до голяма
степен разпространена от поемата “Свещения Граал” на лорд Алфред Тенисън, публикувана през 1859 г.
Преди това Граалът бил свързван с чашата за причастие, в която, както се твърдяло, Иосиф Ариматейски
събрал кръвта на Исус. И в двата случая той бил смятан за “Свещения съсъд”, vas uterus1, наречен Sankgreal
от сър Томас Малори.
1 Матка (лат.)
Шедьовърът на Росети по отношение на темата за Магдалина безспорно е картината в музея
Фицуилям, “Мария Магдалина пред дома на Симон Фарисея”. Всъщност това е една от най-изразителните
картини на Магдалина за всички времена. Изработена през 1858 г., тази изключителна творба много
прилича на езически първомайски сватбен ритуал. Тя изобразява как Магдалина пристига за помазването
на Исус, който се вижда в къщата – но Мария е обградена от менестрели и млади двойки, украсени с цветя
и венци. Няма никакво съмнение в сватбения подтекст на картината, макар че за да е сигурен, че
значението на предстоящата сватба няма да бъде пропуснато, към картината Росети е написал и сонет, в
който Исус е споменат като “младоженец”.
“Защо ще хвърлиш розите от косите си?
Не, бъди цяла роза, венец, устни и лице,
Не тази къща търсим, а онази с празненството
Виж как се целуват и влизат, ела с мен там
Този нежен ден на любовта двама с теб ще споделим
Докато в нашите уши не прошепне любовната нощ
Нима още, мили, се придържаш към глупавия каприз?
Не, когато целуна нозете ти, те ще ни оставят.
Пуснете ме! Вижте лицето на Младоженеца ми
Как ме вика към Него! За нозете Си той
Целувката, косата и сълзите ми желае
С какви слова друг ден и място
Ще видят как милвам тези Му окървавени нозе?
Нуждае се от мен, вика ме, обича ме – о, пуснете ме!2
МАРИЯ МАГДАЛИНА ОТ ДАНТЕ ГАБРИЕЛ РОСЕТИ
НАСИЕН И РИБАТА
Крал Насиен Медаски (Насиен II от Септимания), споменат в историята за Белия рицар, е