исторически важен герой. Деспосин и съвременник през V век на Меровингите, той бил пряк и старши
наследник на галските крале-рибари. Бил от известният род на Фарамунд, от който водят началото си много
от европейските кралски фамилии. Сред тях саМеровингите от Франция, Стюартите от Шотландия, редом с
френски благородници от Тулуза и Русийон.
Символът на Насиен, както личи от множество картини, бил риба. Този символ съответства на
неговото наследство и обозначава свещеническия му статус. Гръцката дума за риба е ichthys и в
раннохристиянски времена се приемала като съкращение на Iesous Christos Theou Yios Soter (Исус Христос,
Син Божи, Спасител). Внучката на Насиен, Клотилда Бургундска, се омъжила за крал Хлодвиг и от тях
започнала династията на Меровингите. Фамилията била унаследена от дядото на Хлодвиг, Меровей
Франкски – друг наследник на краля-рибар Фарамунд, чиято емблема също била риба.
2 Преводът е на Пенка Стефанова.
Въпреки внимателно проследяваните родословия от онази епоха, тази на Меровингите някак била
потулена в писмените паметници. Макар че бил законен син на Клодион, син на Фарамунд, историкът от V
век Приск Тракийски описал Насиен като син на тайнствено морско същество, Bistea Neptunis.
Сикамбрийците, от които произхождат Меровингите по майчина линия, по-рано били свързани с
гръцката част на Аркадия, като преди това дошли от Скития на Черно море. Приели името си от Камбра,
племенна кралица около 380 г. пр. Хр., и били наричани народът на Newmage (Новия завет), точно както
били известни есеите от Кумран. Що се отнася до аркадийското наследство, символизмът на рибата в Bistea
Neptunis бил част от тяхната традиция още преди свързването им с кралете-рибари в Галия. Уменията им
като навигатори ги свързвали с Пелес, господарят на морето в Аркадия, а вариации на неговото име (като
крал Пелей) били включени отново в по-късните разкази за Артур.
Няколко поколения преди Насиен неговият праотец от III век, кралят-рибар Аминадаб(внук на
Иосеф, сина на Мария Магдалина), се оженил за Еурагейн, праправнучката на Бран Благословени и Анна.
Този исторически значим брак тайно свързал наследниците на братята Исус и Яков, така че Меровей,
Насиен и в крайна сметка меровингските крале били два пъти деспосини. През VI в., когато управлявали
във Франция, наследството на Магдалина било изявено в друга династия по женска линия в Бургундия.
Това бил родът Дел Акс на Авалонските кралици, които носели името Вивиан.
Едно от най-добрите описания на светия Граал е на Насиен в “Търсенето на свещения Граал”. В
хармония със символизма на вечните извори, въплъщаван от Вивиан, Магдалина и митологията на водата,
той обяснява:
Изворът е от такъв вид, че не може да пресъхне, тъй като никой не може да източи от
него толкова. Той е светият Граал, той е милостта на Светия дух.
Въпреки че произходът му е свързан и с романтичното, и със святото, знанието за Граала остава
почти заклеймено като ерес заради многотоси връзки с женското начало, особено в епоса на рицарската
любов ( Amour Courtois) през средните векове. Епископите презирали романтичните представи за
кавалерство и песните на трубадурите, защото – противно на църковната доктрина – поставяли жените на
почетен пиедестал. Освен това Църквата открито отричала Граала като езически символ, който
подстрекавал към богохулство и нечестиви тайнства. Нежеланието на Църквата да приеме традициите на
Сангреала обаче произлизат в по-голяма степен от явното месианско потекло на семейството на Граала.
Еурагейн, кралица и съпруга на Аминадаб, била леля на крал Коел II от Колчестър, а дъщеря и Елейн
(Елена) се омъжила за римлянина Констанций и станала известна като майката на император Константин
Велики. Константин използвал ариматейското наследство на майка си, за да твърди, че сам той е от
месианско потекло, като наследник по майчина линия на св. Яков Праведни. Проблемът бил, че освен него
съществувала линията от майчината му пралеля Еурагейн и Аминадаб. Династията на кралете-рибари,
наследявала и Исус, и Яков, и следователно засенчвала Константин като деспосин. Впоследствие, тъй като
не можел да излезе победител в честна борба, императорът измислил понятието “апостолическо
наследство” за новосъздадения от него клон на Християнската църква.