Колчестърското потекло на Елейн обаче било от огромно значение. Първоначално владение на
Карактакус Пендрагон, Колчестър бил най-внушителния укрепен град в Британия. В онези времена бил
наричан Камулод – от келтското camu-lot, означаващо”изкривена светлина”. По-късно той станал модел на
сходно наречения замък на Камелот от Артуровия цикъл. (
Бащата на Еурагейн бил най-важният крал в историята на християнска Британия. Четвърто поколение
след Яков (Иосиф Ариматейски), той бил наричан Луций и построил първата кула в Гластънбъри през II
век.
ВЕЛИКОТО СВЕТИЛО
Крал Луций бил правнук на дарителя на св. Яков, крал Арвиратус, чийто син Мариус се оженил за
Пенардун, дъщеря на дъщерята на Яков – Анна, и архидруида Бран Благословени. След смъртта на
Яков/Иосиф анахоретите от братството на Ален (внука на Мария Магдалина) прекратили дейността си в
Англия, но Луций решил да възобнови назарянското движение. Поради това за него се е говорело, че
“засилил светлината” на първите мисионери, и съответно бил наречен Lleiffer Mawr (Великото светило).
Луций утвърдил своята форма на християнство в Уинчестър през 156 г., а още повече се убедил в
каузата си през 177 г., когато римляните започнали масови гонения на християните в Галия. Кампанията
била особено яростна в старите Иродови земи в Лион и Виен, където тридесет години по-късно били
екзекутирани св. Ириней и 19 000 християни. По време на това преследване много галски християни
избягали в Британия, особено в Гластънбъри, където потърсили закрилата на крал Луций.
Това било много преди християнството да стане официална религия на Рим и император Марк
Аврелий просто следвал традициите на предшествениците си. Въпреки това Луций решил да се свърже с
Елевтерий, водача на християните в Рим по онова време. Заради отговорността си пред бежанците, а и пред
местното население в своите земи, Луций искал да знае как се предполага, че трябва да функционира едно
християнско кралство.
Отговорът на Елевтерий се е запазил в Sacrorum Conciliorum Colectio в Рим. Той писал, че един
добър крал винаги има свободата да отхвърли законите на Рим, но не и Божиите закони. Ето превода на
един откъс:
Вярващите християни, както всички хора в кралството, трябва да бъдат смятани за
синове на краля. Те са под твоя закрила.. Кралете се познават по управлянието си, а не по
това дали са запазили господството над земите си. Докато управляваш добре, ще бъдеш
крал. Ако не го правиш, името крал е нетрайно, и ти ще го загубиш.
И Джон Капгрейв (1393-1464), най-ученият августински монах, и архиепископ Ъшър от Армах в
творбата си De Brittanicarum Ecclesiarum Primordiis разказват, че Луций изпратил мисионерите Медуей и
Елфан да отнесат молбата му за съвет в Рим. Те се завърнали с пратениците на Елевтерий Фаган и Дуван
(които уелските летописци наричат Фаган и Дифан). Тяхната мисия била описана през VI век от Гилдас
Бароник, а също и от Беда Достопочтени (673-735), споменал молбата на краля, за която пише и в
“Англосаксонска хроника”.
Фаган и Дифан възстановили стария модел на братството в Гластънбъри и се считат за повторните
основатели на християнството в Британия. След това името на Луций се разпространило надлъж и нашир.
Той вече бил почитан като строител на Гластънбърийската кула на св. Михаил през 167 г., а освен това и
църквата в Ландаф била посветена на него като Леуриг Велики. Там днес може да се види чудесният
иконостас на Росети “Потомството на Давид”.
Което е още по-впечатляващо, Луций помогнал за основаването на първото християнско
архиепископство в Британия. Плочката на латински над камината в църковната канцелария на църквата
“Св. Петър” в Корнхил, старата част на Лондон, е артефакт с голямо значение. Тя свидетелства за времето,
когато Католическата църква превзела Англия и преместила националното архиепископство в Кентърбъри,
където е и до днес:
През лето Господне 179 Луций, първият християнски крал на този остров, сега наричан
Британия, основа първата църква в Лондон, добре известна като църквата на св. Петър в
Корнхил; и основа там архиепископски престол, и я направи главната и най-важна
църква в кралството си. Тя остана такава четиристотин години до идването на св.
Августин.. Тогава наистина престолът и мантията на архиепископството бяха преместени