от споменатата църква на св. Петър в Корнхил в Дороберния, която сега се нарича
Кентърбъри.
Съветът, даден от епископ Елевтерий на крал Луций, е изключителен и изцяло съответства на
основния принцип на службата, по който е създаден месианският кодекс на Граала. Той бил въведен от
Исус с измиването на нозете на апостолите на Тайната вечеря (Иоан 13:5-15). Петър възразил срещу
действието му, изразявайки изненада, че господарят мие нозете на слугите си, на което Исус отговорил:
"защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих"
Кралете от първите династии на Граала в Британия и Франция винаги действали на тази основа. Те
били бащи на народа, а не управители на земите. Териториалното кралство представлявало феодална
имперска структура, която напълно противоречала на кодекса и била наложена в Европа след подправения
през 751 г. “Константинов дар”. Ранните монарси разбирали разликата между това да бъдат крале на
франките и това да бъдат крале на Франция; между това да бъдат крале на скотите и да бъдат крале на
Шотландия. Кралете на Граала се определяли като пазители на владенията си и в това отношение съветът
на епископ Елевтерий бил едновременно проникновен и просветен: "“сички хора в кралството трябва да
бъдат смятани за синове на краля. Те са под твоя закрила.”
ЦАРСТВА И ЦВЕТОВЕ
СВЕТИТЕ ФАМИЛИИ
Докато кралете-рибари от династичната деспосинска линия на Исус и Мария Магдалина
управлявали в Галия, а родът на крал Луцийв Англия, ариматейските наследници Авалах се установили в
Уелс. Те били наследници на Анна и Бран Благословени и продължили традициите на бащата на Бран, крал
Лир, син на върховния сюзерен Бели.
Друг наследник на Бели бил крал Луд. Той бил родоначалник на кралските родове на Колчестър,
Силурия и Страдклид, а членовете на семейството му сключили бракове с наследниците на Иосиф
Ариматейски. Сред уелските принцове с деспосински произход били управниците на Бретан (Малката
Британия), франкски регион, който по-рано бил наричан Арморик.
Внукът на крал Луд, могъщият Цимбелин (баща на Карактак), по времето на Исус бил Пендрагон на
цяла Британия. Пендрагон, главният дракон на острова ( Pen Draco Insularis), бил крал на кралете и сюзерен
на целия келтски остров. Титлата не била наследствена; Пендрагон се избирал измежду келтските крале от
съвет от друидските старейшини. Цимбелин управлявал белгийските племена катувелауни и тринованти от
престола си в Колчестър (Камулодум).
На север от земите на Цимбелин, в Норфолк, племената исени (ицени) били управлявани от крал
Прасутаг, чиято съпруга била прословутата Будика (Боудика, Боадицея). Тя повела великото неуспешно
въстание срещу римското управляние, започнало през 60 г., с прочутия си военен девиз: Y gwir erbyn y Byd
(Истината срещу света). Непосредствено след това (малко преди иудейското въстание срещу римляните в
Иудея през 66 г.) Иосиф Ариматейски пристигнал от Галия и построил в Гластънбъри своя параклис.
През 410 г., след оттеглянето на римляните от Британия, местното управление се върнало към
племенните вождове. Един от тях бил Вортигерн от Поуис в Уелс, женен за дъщерята на предишния
римски губернатор Магнус Максим. След като през 418 г. постигнал пълен контрол над Поуис, през 425 г.
Вортигерн бил избран за Пендрагон на острова.
По това време един от най-влиятелните крале, потомък на Бран и Анна, бил Кунеда, управляващ в
Манау при устието на Форт. От успореден клон на рода бил мъдрия Коел Хен (Коел Стари), който
предвождал “мъжете от Севера” ( Gwyr-y-Gogledd). Запомнен в детските песнички като стария крал Кол, той
уравлявал регионите на Регед от кумбрийската си столица Карлайл. Друг забележителен владетел бил
Керетик (Кердик), потомък на крал Луций. От Дъмбартън той управлявал областта Клайдърсдейл. Тези
крале били най-силните в Британия през V век и поради далечното си родство с деспосините били
наричани “светите семейства на Британия”.
В средата на V век Кунеда и синовете му повели армиите си в Северен Уелс по искане на
Вортигерн, за да прогонят нежеланите ирландски заселници. Тогава Кунеда основал кралската династия
Гуинед в крайбрежните региони на Уелс, западно от Поуис. Пиктите от Каледония в Далечния север на