Британия се възползвали от отсъствието на Кунеда и започнали гранични набези през Адриановата стена.
Бързо била повикана армия от германски ютски наемници, предвождани от Хенгест и Хорса, за да
отблъснат нашествениците, но след като го направили, те харесали Далечния юг и завладели Кент за себе
си. По-късно от Европа нахлули други германски племена на саксонци и англи. Саксонците завладели
Запада, образувайки кралствата Уесекс, Есекс, Мидълсекс и Съсекс, докато англите окупирали останалата
територия от устието на Северн до Адриановата стена, основавайки Нортъмбрия, Мерсия и Източна
Англия. Цялата територия станала известна като Англия ( Angle-land) и новото население нарекло келтския
западен полуостров Уелс ( weаllas означава “чужденци”).
Кунеда останал в Северен Уелс и след смъртта на Вортигерн през 464 г. го наследил като
Пендрагон, а бил избран и за главен военнокомадващ на британците. Заемащият този пост се наричал
Гулетик. Когато Кунеда починал, зетят на Вортигерн, Брихан Брекнок, станал Пендрагон, а Керетик
(Кердик) от Стратклид станал Гулетик. В същото време внукът на Вортигерн, Аврелий – човек със
значителен военен опит, - се завърнал от Бретан, за да помогне в борбата срещу саксонското нашествие. В
качеството си на друидски свещеник Аврелий бил назначен за принц на светилището на Амбрий – осветена
зала, символично оформена като древното еврейско светилище (Изход 25:8). Пазителите на Амбрий
билититуловани Амброзий и носели пурпурни мантии. От укрепената си крепост в Сноудония Аврелий
Амброзий поддържал военната защита на Запада и наследил титлата Гулетик след смъртта на Брихан.
В началото на VI в. синът на Брихан (също Брихан) се преместил от Уелс при устието на Форт като
княз на Манау. Той нарекъл владението със същото име, Брекнок, във Форфашър, който уелсците наричали
Брихейниог на Севера. Престолът на баща му бил в Брекон в Уелс – и северната крепост била наречена по
подобие Брехин. Дъщерята на Брихан II се омъжила за принц Габран от шотландска Далриада (западните
планини), в резултат на което Габран станал господар на Форт, наследявайки замък в Аберфойл.
В онази епоха ирланските гали били в конфликт с Брихан. Водени от крал Каирил от Антрим,
атакували Скотския Манау през 514 г. Нападението било успешно и околностите на Форт били завладени
от ирландците. Брихан съответно помолил за подкрепление зет си - принц Габран, и командващият Гулетик
Аврелий. Вместо да опитат да изхвърлят ирландците от Манау, управниците решили да проведат офанзива
по море срещу Антрим в Северна Ирландия.
През 516 г. скотската флота на Габран отплавала от пролива Юра с войските на Гулетик Аврелий.
Тяхната цел бил замъкът на крал Каирил, внушителната скална крепост Дин Баедан (Бадън Хил). Войските
на Гулетика победили и Дин Баедан бил завладян. През 560 г. летописецът Гилдас II писал за тази битка в
“Разорението и завладяването на Британия”, а грандиозният конфликт бил отразен в хрониките на скотите
и на ирландците. Няколко години след битката, през 537 г., Габран станал крал на скотите, а
западнопланинската му крепост-резиденция се установила в Дунад, близо до Лох Кринан.
По това време Пендрагон бил правнук на Кунеда, уелският крал Маелгуин от Гуинед. Той бил
наследник на сина на крал Габран, Аедан (Едан) от Далриада, който през 547 г. станал крал на скотите и
първия британски крал, коронясан от свещеник, когато бил помазан от св. Колумба.
Малко преди възкачването на престола на Аедан, крал Ридерх от Стардклит убил крал Гуендолеу в битка
близо до Карлайл. Полето било между река Ек и Лидел, зад Адриановата стена. Главният съветник на
Гуендолеу (Мерлин) бил Емрис от Поуис, син на Аврелий. При смъртта на Гуендолеу обаче Мерилн
избягал в Харт Фер Спа в гората Каледон, а по-късно се присъединил към двора на крал Аедан в Дунад.
В онези дни най-важният икономически център в Северна Британия бил Карлайл, който наследил
Колчестър като Камулот ( Camu-lot) на суверена – Гулетик. По-рано бил римски гарнизон, а през 369 г.
станал една от петте столици на провинции. В своята творба “Житие на св. Кътберт” преподобният Беда
Достопочтени споменава християнска общност в Карлайл дълго преди англосаксонското нахлуване в
района.
В околностите на Карлайл, близо до църквата “Св. Стефан”, в Кумбрия се намират руините на
замъка “Пендрагон”. По времето на Артур Карлайл бил наричан още Кардеол или Каруел. “Великата