история на свещения Граал” изрично споменава двора на крал Артур в Карлайл, който е описан и във
френската поредица за Мерлин и британските творби “Сър Гауейн и Карл от Карлайл” и “Признанието на
Артур”.
ПРОИЗХОДЪТ НА АРТУР
Често се твърди, че Артур е споменат за пръв път през IХ в. от уелския монах Ниней, чиято Historia
Brittonium го описва в много извесни битки. Но за Артур е писано много по-рано, в “Житие на св. Колумба”
от VII век. Споменат е и в келтската поема Gododdin („Гододин”) , написана около 600 г.
Когато през 574 г. крал Аедан от Далриада бил помазан от св. Колумба, най-големият му син и
наследник (р. 559 г.) бил Артур. В “Житие на св. Колумба” според абат Адамнан от Иона светецът
предсказал, че Артур ще умре, преди да наследи баща си като крал на скотите. Адамнан по-късно
потвърждава, че предсказанието се изпълнило, тъй като Артур бил убит в битка пез 597 г., няколко години
след смъртта на св. Колумба.
През 858 г. Нений иззброява различни битки, в които Артур бил победител. Бойните полета
включват гората Келидон на север от Карлайл ( Cat Coit Celidon) и връх Агнед с крепостта Бремениум,
където англосаксонците били отблъснати. Разказва се и за битката на Артур при Глеин в Нортъмбрия,
където също се състояли важни събития в средата на VI век. Други бойни полета на Артур били градът на
легиона (Карлайл) и областта Луннуис – обитавана от племето нобанти, на север от Дъмбартон, където над
Аррохар в началото на Лох Лонг се извисявал Бен Артур.
Бащата на Артур, крал Аедан (Едан) мак Габран Скотски станал Пендрагон като внук на княз
Брихан. Майката на Аедан, Луан от Брекнок, била потомка на Иосиф Ариматейски. Никога не е
съществувал описаният в Артуровите легенди Утер Пендрагон, въпреки че той бил вмъкнат в английските
генеалогични схеми от онази епоха през ХVI век по времето на Тюдорите. Историческите данни обаче
сочат, че има само един Артур, син на Пендрагон: това бил Артур мак Аедан от Далриада.
През 575 г. на шестнадесетият си рожден ден, Артур станал Гулетик, а Келтската църква обявила
майка му, Игерна (Иджерна, Игрейн) дел Акс, за върховна кралица на келтските земи. Нейната майка
(потомка на Исус и Мария Магдалина) била кралица Вивиан I на бургундския Авалон, Дамата на езерото.
Свещениците съответно помазали Артур като върховен крал на британците след възкачването на баща му
като крал на скотите. По времето, когато заченала Артур от Аедан, Игерна била омъжена за Гуир-Леу, дук
на Карлайл. Раждаенто на Артур, както и ролята на Мерлин в предшестващите го събития, се отбелязва в
древната “Хроника на скотите”.
След смъртта на Гуир-Леу обаче Игерна се омъжила за Аедан от Далриада, узаконявайки Артур,
преди да му бъдат връчени титлите. С този съюз наследниците на Исус и Мария Магдалина се свързали с
тези на Яков/Иосиф Ариматейски. Артур бил първият наследник от такъв деспосински брачен съюз за
период от 350 години и затова бил изключително важен за традициите на Граала.
В “Житие на св. Колумба” абат Адамнан разказва, че крал Артур мак Аедан бил убит в битката с
миатите. Биатите били британско племе, изтикано на север от англите през 574 г., след което се заселили по
границите на скотите. Главната им крепост била в областта Манау, където се съюзили с ирландските
заселници. Въпреки загубата на ирландския крал Каирил през 516 г. при Дан Баедан, ирландците
продължили да бъдат дразнители в Манау. Това станало причина войските на Гулетика отново да нападнат
Дан Баедан.
Тази кампания била спомената от Нений, който правилно посочва Артур като предводител, докато
разказите на Гилдас се отнасят за битката през 516 г., начело с Аврелий Амброзий. Нений обаче
неоснователно възхвалява Артур, тъй като скотите губят тази втора битка и бащата на Артур, крал Аедан,
трябвало да се предаде на княз Баедан мак Каирил при Рос-на-Риг на Белфастското езеро.
След смъртта на крал Баедан мак Каирил през 581 г. крал Аедан Скотски най-сетне успял да
прогони ирландците от Манау и Форт. По-късно, през 596 г., кавалерията на Артур прогонила ирландците и
от Брекнок на скотите. Крал Аедан оцелял в битките, но по-малките братя на Артур, Бран и Домингарт,
били убити при Брехин през 595 г. Артур и третият му брат, Еохаид Финд, са споменати и в битката при
Киркин.
Изправяйки се срещу ирландците в Манау, войските на Гулетика се сблъскали и с бритите миати.