Те успели да изтласкат голяма част от тях на юг, но онези, които останали след оттеглянето на скотите,
трябвало да се борят срещу пиктите, които бързо нахлули в тяхната територия. Преди края на века пиктите
и миатите се обединили срещу кавалерията на Артур, с която се сбълскали в битката при Камелин, на север
от Антониновия вал. Скотите отново победили и пиктите били отблъснати на север. В чест на събитието
една близка леярна била именувана Furnus1 Arthuri (Огънят на Артур). Леярната останала като атракция в
родължение на векове и била унищожена чак по време на индустриалната революция през ХVIII век.
През 603 г., само три години след Камелин, скотите трябвало да се сблъскат с миатите на юг и с
нортъмбрийските англи. Битката била продължителна и се състояла от две сражения, с кратък промеждутък
поради временно оттегляне на скотите. Отначало двете сили се срещнали при Камлана, стара римска
крепост на възвишение близо до Адриановия вал. За разлика от редишната битка при Камелин обаче, при
Камлана скотите претърпели пълно поражение. Миатите предприели тактика за отвличане на вниманието.
Скотите допуснали англите да се озоват зад гърба им и да ги изтласкат на северозапад към Галоуей и
Стратклид. По-късно загубата при Камлана станала нарицателно за загубена битка.
Само няколко месеца преди това кралят на англите Етелфрит от Берниция бил разгромил крал
Ридерх при Карлайл, печелейки нова територия по протежението на Солуей. Силите на Далриада под
предводителството на Аудан и Артур съответно били принудени да прекратят настъплението на англите на
север. Казва се, че събрали огромна войска от уелските принцове и дори получили подкрепа от Маелума
мак Баедан, сина на някогашния им враг. По това време и ирландците били притеснени от настъплението
на англосаксонците, затова ирландските сили подкрепили скотите.
Сблъсъкът при Камлана бил кратък и келтските войски се обърнали да реследват промъкващите се
покрай тях англи. Настигнали ги при Доустън-он-Солуей. “Хроники на Холироуд” и “Хроники на
Мелроуз” наричат бойното поле Декса Стоун. Там през 603 г. Артур, принц и Гулетик на британците, бил
убит (на четиридесет и четири годишна възраст), заедно с Маелум мак Баедан. При Доустън загинал и
синът на Артур, Мордред, първосвещеник на своето братство на св. Колумба, описван в летописите като
Mordredus filius Regis Scotii (Мордред, син на краля на скотите).
1 От лат. – фурна.
КРАЛИЦИ НА АВАЛОН
Битката при Доустън била една от най-кървавите в историята на келтите. Аналите на Тигернах я
наричат “деня, в който загинаха половината мъже на Шотландия”. Въпреки победата си Етелфрит също
претърпял огромни загуби. Братята му Теобалд и Енфрит били посечени, а врагът му, крал Аедан –
принуден да се оттегли от бойното поле.
Етелфрит не достигнал Стратклид, но успехът му при Доустън позволил територията на
Нортъмбрия да бъде разширена на север до устието на Форт, което включвало Лотиан. Десет години по-
късно, през 613 г., Етелфрит обсадил Честър и изцяло подчинил Кумбрия на властта на англите, като по
този начин се вклинил географски между уелските и стратклидските британци. Тогава мерсийските англи
настъпили на запад и прогонили уелсците отвъд по-късно наречения Вал на Офа, докато саксонците от
Уесекс навлезли отвъд Екзитър, присвоявайки си югозападния полуостров.
С течение на времето някогашните обудинени келтски земи Уелс, Стратклид и Думнония (Девън и
Корнуол) били изцяло изолирани една от друга и свещеното братство на св. Колумба обвинявало за това
Артур. Той се бил провалил като върховен крал и Гулетик. Баща му, крал Аедан от Далриада, починал по-
малко от пет години след катастрофата при Камлана, за която се твърди, че отворила пътя за окончателното
завоюване на Британия от англосаксонците. Дните на келтското господство били приключили и след
повече от шест века Кадваладр Уелски (26-и пряк потомък на Йосиф Ариматейски) бил последният
Пендрагон.
След пораженията на Артур при Камлана и Доустън (наричани заедно di Bellum Miathorum: битката
с миатите) старите северни кралства престанали да съществуват. Скотите, които били физически разделени
от съюзниците си в Уелс, осъзнали, че единственият начин да запазят територията Алба (Шотландия) е да
се съюзят с пиктите в Каледония. Постигнали това през 844 г., когато прословутият потомък на Аедан крал