Кенет Макалпин обединил пиктите и скотите в една нация. Документите, които описват поемането на
властта от Кенет, подкрепят тезата, че неговата позиция в рода била много важна, и го наричат потомък на
кралиците на Авалон.
Авалонската династия – преки потомци на Мария Магдалина – била поддържана по майчина линия,
като дъщерите на кралиците имали старшинство при наследяване пред синовете. Линията на титулуваните
кралици на Бургундски Авалон се явява успоредна на франкските Меровингски крале, докато друго важно
родово разклонение били франко-испанските кралски потомци на Септимания.
Преди да се омъжи за крал Аедан мак Габран от Далриада, Игерна д’Авалон дел Акс имала дъщеря
от предишния си съпруг, Гуир-Леу от Карлайл. Името на дъщерята било Моргейн, а Артур бил неин
природен брат. В рицарските романи за Граала тя е известна като Моргана или Феята (Вълшебницата)
Моргана, но исторически Моргейн е спомената в текстове от Кралската академия на Ирландия като
“Муиргейн, дъщеря на Аедан мак Габран”.
Синът на Моргейн, Иуейн (Eogain), основал благородническият род Леон д’Акс в Бретан. По-късно
герб на Леон станал черния Давидов лъв, без нокти и зъби, на златен фон (на хералдически език, “Златно,
черно, лъв, рампант”). Провинцията била кръстена с това име, защото leon на септимански било “лъв”. До
ХIV век шотландският лорд Lion, хералдмайстор, все ощебил наричан Leon Heraud. Comite (графство) Леон
било обособено около 530 г. по времето на британския крал Хоел I. Той бил от уелско ариматейско потекло
и сестра му, Алиенор (Илейн), била съпруга на Иуейн.
По това време в Бретан имало две нива на власт. В резултат на засилената имиграция от Британия
през 520 г. била основана Британска Думнония, но тя не била истинско кралство. Имало кралски род, към
който принадлежал и Хоел, но те били крале не на Бретан, а на преселниците от Британия. През целия
период районът бил под властта на Меровингите и местните крале били подчинени на франките чрез
графове със статут Comites non regis. Управляващият франкски благородник в Бретан през 540-544 г. бил
Хономор, местен франкски жител, овластен от Меровингите да надзирава благоустрояването на Бретан от
новите заселници. Предците на Хономор били владетели на двореца в Неустрия, той по наследство
притежавал титлата граф на Похор. С течение на времето потомците на лелята на Иуейн, Вивиан II дел Акс,
станали графове на Бретан.
Бретан има силно присъствие в Артуровия цикъл. В Пампон, около 30 мили (48 км) от Рен, се
намира омагьосаната Броселиандрова гора. Отвъд нея се намирала Долината, от която никой не се
завръщал и където Моргана затваряла любовниците си. Тук също така се намирали Изворът Барентон и
Градината на радостта на Мерлин, въпреки че повечето разкази за Броселиандровата гора били заимствани
от по-ранните разкази за истинския Мерлин Емрис в Каледонския лес на Шотландия.
ЦВЕТОВЕТЕ НА МАГДАЛИНА
Най-ранните християнски образци на изкуството са римските катакомби. Подредена в права линия,
тази мрежа от тунели и помещения би имала дължина от около 880 км. Именно там, под градските улици,
християните от онази епоха се укривали от преследванията и се смята, че в този комплекс са погребани
около шест милиона души. Погребалните зали от I и II век са украсени по подобаващ начин. Рибите и
гълъбите са обичаен символ на вярата. Виждат се някои непохватно нарисувани библейски сцени, но нито
една с Разпятието или Богородица, освен може би силно завоалирано. “Католическа енциклопедия”
потвърждава, че най-често повтарящият се елемент в тези изображения е лозата.
Християнското изкуство започнало да се развива открито след Миланския едикт от 313 г., с който
император Константин утвърдил новата официална религия на Рим. Първото известно изображение на
Мария Магдалина обаче датира от по-ранни времена, около 240 г. Стенопис, който изобразява
пристигането на гроба на Исус, е открит през 1929 г. в Дура-Еуропос на река Ефрат в Сирия. Наречен е
Myrrophore (Мироносица) и в началото на 30-те години на ХХ век е изнесен от параклиса, където е открит.
Сега се намира в художествената галерия на Йейлския университет в Ню Хейвън.
След V в. в изображенията на Христос и учениците му бил въведен ореолът. Въпреки че днес
терминът има обобщаващ смисъл, оригиналното значение на halo е пръстен (като ореола около луната),