докато в началото светците били рисувани с ярка аура, наречена нимб, от която излизат лъчи. Нимбът
обикновено е златен и може да има ясна или разсеяна форма. Нимбът около главата се нарича ореол, а ако
обхваща цялото тяло или няма конкретна форма – слава. Нимбът може да е ореолен пръстен или плосък
диск над или зад главата. Дискът зад главата бил по-разпространена форма в ранното изкуство, когато за
модел използвали златен лист. В науката нимбус/ореол е осветена площ – високоенергийно поле от
излъчена светлина.
Първите разпятия от слонова кост датират от V век, но в живописта разпятието се появило чак през
VI век. Горе-долу по същото време започнали да се появяват образи на Богородица, но не особено често.
Следователно през ранните векове на християнството раждането и разпятието на Исус не са били обект на
голямо внимание. Той бил изобразяван предимно като “добрият пастир” – гладко избръснат млад мъж,
който преподава и лекува, обикновено в обкръжението на апостолите си. Следователно има дълбоко
религиозно значение, че една от първите християнски реликви въобще е образ не на Исус, а на Мария
Магдалина.
След VI век религиозното изкуство се развивало в различни посоки, като се оформили някои
любими теми. С построяването на църквите и катедралните храмове живописното и скулптурното изкуство
станали широко търсени и темите е трябвало да бъдат регламентирани от доктрината. Художниците
получавали указания как да изглеждат творбите им, но в евангелията имало някои различия, което водело
до объркване при пресъздаването им. Например дали трябвало да рисуват една, две или три жени при
гробницата на Иисус? Дали рождеството трябвало да се разполага в къща, както е според Матей, или в
обор, както е в интерпретацията на Лука?
С утвърждаването на култа към “непорочната майка” бащата на Исус, Иосиф, бил пренебрегван в
художествените творби, а духовниците, които поръчвали творбите, изисквали да бъде поставян в низша
или второстепенна позиция. Те с радост биха отрекли, че Мария изобщо се е омъжвала, но художниците не
можели да избегнат категоричността на евангелията. В усилие да отрекат всякаква физическа близост
между Иосиф и Мария, най-доброто, което измислили, било да го рисуват значително по-стар от съпругата
му. В известната Tondo Doni (“Светото семейство”, известна като “Мадона Дони”) на Микеланджело (1504
г.) той е изобразен плешив и белобрад, същото е положението и в “Отдих по път към Египет” на Караваджо
(1597 г.).
В някои картини, например в “Поклонението на пастирите” (1485 г.) на Гирландайо, Иосиф е
представен, сякаш изобщо не се интересува от семейството си. Нямало как да го пропуснат при раждането
на Исус, но тази трудност била преодоляна – в картини като “Рождество” (ок. 1520 г.) на Алесандро Морето
той е изобразен като подпиращ се на тояга старец. В други изглежда на преклонна възраст, дреме или
участието му е ограничено до това на страничен наблюдател, например в “Поклонението на вълхвите”
(1470 г.) на Ханс Мемлинг. Рядко го изобразявали да участва в нещо смислено, а в картини като “Почивка
по пътя към Египет” (1630 г.) на Ван Дайк изглежда неспособен на каквито и да е действия. Често бил
рисуван направо немощен, подпрян на тоягата, докато Мария остава млада, красива и ведра.
Бащата на Мария, Иоаким, бил представян по същия начин, защото Мария също би трябвало да е
зачената непорочно. Фрески на Тадео Гади от началото на ХIV век са показателни за тази тенденция –
например как първосвещеникът Исахар го изхвърля от храма, тъй като дръзнал да занесе жертвен агнец, без
да е баща. Сюжетът “Изхвърляне от храма” бил рисуван и от други, като Джото и Гирландайо.
Майката на Мария също била изобразявана според строги правила и рядко била рисувана заедно с
дъщеря си, защото присъствието и можело да засенчи божествеността на Мария. Ако нямало как да я
пропуснат, я изобразявали във второстепенна позиция. “Света Анна и Богородица” (1526 г.) на Франческо
да Сан Гало е добър пример – там майката е седнала зад дъщеря си. “Видението на св. Анна” (1600 г.) на
Бартоломео Чеси представя Анна коленичила пред видение на Мария. В “Богородица и младенецът на св.
Анна” (1510 г.) Леонардо да Винчи хитро рисува Мария, седнала на коляното на майка си, което поставя
Богородица на преден план. По подобен начин в картината на Пиетро Перуджино “Семейството на Девата”