(1502 г.) Анна стои зад дъщеря си.
Главният роблем бил как да отличават Богородица, когато я рисуват с няколко жени, например в
сцените при кръста или гроба на Исус. Затова били въведени цветови канони, така че Мария и Мария
Магдалина да бъдат различавани една от друга.
На главата на Богородица винаги трябвало да има воал, а ръцете и да са покрити. В апогея на
Инквизицията не било позволено да се рисуват ходилата или гърдите и. Тя можело да е с червена долна
дреха, стига да не се набива на очи, и малко злато, което да показва статута и на кралица, но връхната и
дреха трябвало да бъде синя, цветът на небето. Някои ранни картини показват Мария в червена роба, но по-
късно това било изрично забранено, тъй като червения цвят бил избран от кардиналите и съответно станал
атрибут на мъжкото духовенство. Когато жена се обличала с червена връхна дреха, това било възприемано
като грях и ерес. Мария можело да е облечена само в чисто бяло – за Непорочното зачатие и Успението си,
и лилаво или синьо – на Разпятието и погребението, но най-често нейният цвят бил синьото – ултрамарин в
ранните дни, а по-късно – кралско синьо и по-светли тонове. От 1649 г. Инквизицията настоявала, че Мария
трябва да бъде рисувана само в бяло и синьо.
Абсолютно забранен цвят за Мария бил зеленият. Той бил много тачен от езичниците като цвета на
природата, а Мария била над природата. Зеленото означавало и сексуална плодовитост, както червеното,
носено от жена, издавало похот и безпътие, тъй като бил цветът на “алените жени”. В разбиранията на
духовниците зеленото било символ на земното, докато синьото било символ на небесното. Затова зеленото
и червеното били цветовете на Мария Магдалина, към които се позволявало да бъде добавено и злато.
Златото отличавало Богородица като кралица, докато при Мария Магдалина било белег на алчност.
В общи линии цветовете, характерни за двете жени, били синьо, виолетово и сиво – за Богородица,
и зелено, червено и златно – за Мария Магдалина. По този начин те били лесноразличими една от друга. В
традициите на монашеските ордени Мария Магдалина можело да се изобразява в съответното монашеско
расо като знак за набожност и покаяние.
“Трите Марии при празната гробница” на Джовани Батиста Гаули (Ил Бачичо) демонстрира
меродавната по онова време цветова схема – Мария е в синьо, а Мария Магдалина – в червено, зелено и
златно. Цветовете, в които била рисувана Магдалина, придобили кодово значение за творбите, свързани с
Граала, докато в иконографията значимата за кръвната линия плодовитост на самия Исус трябвало да бъде
предавана по-завоалирано, с нюанси. Добър пример е чепката грозде, въведена в картината “Почивка при
бягството към Египет” от Жерар Давид.
В зенита на ренесансовата епоха италианските художници от Флорентинската и Миланската школа
постигнали добро обществено положение благодарение на покровителството от страна на родовете Медичи
и Сфорца. Тъй като не били зависими от Църквата за поръчки, те започнали да си позволяват известна
свобода при интерпретирането на сюжетите, която граничела с ерес. До това време портрети и картини с
Мария Магдалина били създавани предимно в монашеските ордени, с автори като Фра Анджелико и Джото
ди Бондоне. Имало още и много икони с Магдалина от Византийската школа, а фламандските и немските
майстори развивали образа на Мария в Прованс.
Точно през този период на Италиански романтизъм и позадълбочено разбиране на образа на
Магдалина възникнали някои твърде нестандартни изображения на Мадоната – картини, които, изглежда,
отхвърляли иконографските канони. Един от тези творци бил младия “принц на художниците” Рафаело
Санцио (Санти), по-известен като Рафаел. Майстор на алегориите, както се вижда в “Съня на рицаря” (1504
г.), в Sposalizio (“Сватбата на Мария и Иосиф”) Рафаел представя един висок, енергичен Иосиф, нищо
подобно на дотогавашните образи. Той сътворил много портрети на Мадоната в познатия формат, но се и
отклонил в изцяло непозната посока.
Не било изключение художниците да заобикалят някои правила, за да придадат индивидуалност на
творбите си. Но ако отидели твърде далеч, героите им можели да станат неразпознаваеми или неприемливи.
Затова като цяло рисували познати образи. Например, не си позволявали да нарисуват Исус “овесен на
дърво” (както пише в Деяния 5:30, 10:39, 13:29), тъй като познатия образ бил свързан с кръста. Но Рафаел