И тъй стана, както рече даскалът.
Постоя тогава Консулът при голямата си сестра, стрина Мита, и една заран, както перяла тя под сушината, а той се разхождал по риза по пруста и гледал облаците, му извикала:
— Братко бе, прескочи до дюкяна да ми купиш един сапун, че това парче няма да ми стигне! Пари има на полицата до иконата.
Наметнал палтото Консулът и тръгнал за дюкяна. На мегдана стояла впрегната каруца. Надникнал той вътре и видял Динко Загорчето.
— Къде си се наканил бе, свате?
— За Бургас, рекъл, Консуле, за стока. Риба малко, малко колониал, туйцък-онуйцък ще донеса на бакалите. Ако искаш, хайде да те водя и тебе! А?
Консулът не чакал и да повтори. Метнал се отпред до него и каруцата дигнала пушилката надолу по реката…
Аз да кажа три, ти кажи пет години има оттогава и стрина Мита все още го чака да й донесе сапуня.