Ели напусна Вашингтон, без да разбере в каква степен президентът беше информирана.
Откараха я с малък самолет на военновъздушните сили и се съгласиха да се отбият в Джейнсвил. Майка й беше облечена в старата си, поизтъркана роба. Някой й бе поставил малко грим по бузите. Ели опря лице във възглавницата до майка си. Освен, че си бе възвърнала частично говорните способности, старата жена бе възстановила в достатъчна степен дясната си ръка и можа да я потупа леко по рамото.
— Мамо, имам да ти кажа нещо. Нещо страхотно. Но се опитай да запазиш спокойствие. Не искам да те обезпокоя. Мамо… аз видях татко. Видях го. Той ми каза да ти предам обичта му.
— Да… — старицата кимна бавно. — Беше тук вчера.
Ели знаеше, че Джон Стотън бе посетил старческия пансион предния ден. Той помоли Ели да не настоява да я придружи днес, като се оправда с много работа, но изглежда просто не искаше да се натрапва в такъв момент. Все едно, тя долови в гласа си известно раздразнение, като каза:
— Не, не. Говоря ти за татко.
— Кажи му… — Старицата се затрудняваше в говора. — Кажи му, шифонената рокля. Да я вземе от химическото… като се връща от магазина.
Явно баща й продължаваше да държи магазина за инструменти в майчината й вселена. И в нейната също.
Противоциклонната ограда се простираше, вече ненужно, от хоризонт до хоризонт и разваляше безбрежния пейзаж на трънливата пустиня. Радваше се, че отново е тук и може да се залови с нова изследователска програма, макар и с по-скромни мащаби.
За изпълняващ длъжността директор бяха назначили Джак Хибърт и Ели се чувстваше облекчена от бремето на административните отговорности. След като сигналът от Вега бе прекъснал, се беше освободило голямо количество машинно време за дълго протакани под-дисциплини на радиоастрономията. Никой от колегите й не направи и намек в подкрепа на мнението на Киц, че всичко е било шашма. Чудеше се какво ли разправят дер Хеер и Валириън на своите приятели за Посланието и Машината.
Ели се съмняваше, че Киц е промълвил и думичка по въпроса извън кабинета си в Пентагона, който скоро щеше да напусне. Веднъж го бе посетила. Един флотски офицер, с кожен кобур и прибрани отзад ръце беше охранявал портала в поза „мирно“, да не би някой минаващ по лабиринта от концентрични коридори да се поддаде на ирационален импулс.
Уили лично бе докарал нейния „Тъндърбърд“ от Уайоминг и колата я чакаше. По споразумение Ели имаше право да я кара само в границите на комплекса, за обикновена разходка. Нямаше да ги има вече пейзажите на западен Тексас, почетната охрана и шофирането из планината, за да погледне към една южна звезда. Това беше май единствената страна на уединението, за която съжаляваше. Но все едно, през зимата го няма шпалирът от диви зайчета.
Отначало в зоната се изсипа голяма тълпа папараци и журналисти, които се надяваха да й изкрещят някой сензационен въпрос или да я щракнат зад обектива на телескопа. Но тя запази хладнокръвие и остана в изолация. Новоназначеният персонал, отговарящ за връзките с медиите, се оказа достатъчно ефективен, дори малко безцеремонен, в обезкуражаването на натрапниците от пресата. В края на краищата самият президент беше помолила да осигурят спокойствието на доктор Ароуей.
В следващите седмици и месеци батальонът от журналисти намаля до рота, а после до взвод. Сега бе останало само едно отделение от най-упоритите репортери, предимно от „Уърлд Холограм“ и други сензационни жълти издания, хилиастични списания и един самотен представител на някакво периодично издание, което се наричаше „Наука и Бог“. Никой не знаеше на коя секта принадлежи, а и самият репортер не казваше.
Когато репортажите им бяха публикувани, във всички тях се говореше за дванадесетте години, посветени на работа, кулминиращи в мигновеното, триумфално дешифриране на Посланието и последвалото го строителство на Машината. В самия разгар на велики очаквания по целия свят, за съжаление, тя бе отказала да заработи. Машината не бе заминала никъде. Естествено, разсъждаваха те, доктор Ароуей е разочарована, дори малко потисната.