Над масата, на която дрънчеше телефаксът, висеше огледало. В него тя видя една жена, нито млада, нито стара. Нито майка, нито дъщеря. Бяха прави да й спестят истината. Не беше достатъчно напреднала, за да получи сигнала, да го разчете. Бе прекарала цялата си кариера в усилие да осъществи контакт с най-отдалечените и чужди странници, докато в собствения си живот едва ли бе осъществила контакт с когото и да било. С ярост бе отхвърляла митовете на другите за сътворението, сляпа пред лъжата за нейното собствено. Беше проучвала вселената през целия си живот, а бе пропуснала най-ясното послание: за малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.
Компютърът на „Аргус“ беше толкова настоятелен и изобретателен в усилията си да установи контакт с Елеанор Ароуей, че сякаш изпитваше едва ли не лична потребност да сподели откритието.
Аномалията се прояви най-ярко в единадесетичната система, където можеше да се изпише изцяло с нули и единици. В сравнение с полученото от Вега това в най-добрия случай щеше да се окаже елементарно съобщение, но статистическото му значение беше високо. Програмата преподреди цифрите в квадратен растер, равен брой по ширина и дължина. Първият ред представляваше непрекъснат низ от нули, отляво-надясно. Вторият показваше една единица в средата, оградена с нули отляво и отдясно. След няколко реда се оформи безпогрешна дъга, очертана от единици. Простата геометрична фигура се появи бързо, ред по ред, самозатваряща се, изпълнена с богато обещание. Появи се и последният ред, съставен от нули и една единица, точно в средата. Най-долният ред щеше да съдържа само нули, като част от рамката.
Скрит сред променящите се шаблони от групи цифри, заровен дълбоко в трансцендентното число, се виждаше съвършен кръг, чиято форма бе очертана от единичности, обкръжени от празноти.
Вселената е създадена преднамерено, съобщаваше кръгът. В която и нейна галактика да се намираш, взимаш обиколката на кръга, разделяш я на неговия диаметър, изчисляваш го с достатъчно приближение и откриваш чудо — друг кръг, нарисуван на километри надолу по безкрайната редица от цифри след десетичната точка.
По-нататък ще последват и по-богати послания. Няма значение как изглеждаш, нито от какво си направен, нито откъде идваш. Достатъчно е да живееш в тази вселена, да имаш скромен математически талант и рано или късно ще го откриеш. Той вече е тук. Той е във всичко. Не е нужно да напускаш планетата си, за да го откриеш. В самата тъкан на пространството и в природата на материята, като в огромно произведение на изкуството, ето го, с дребен почерк, подписът на Твореца. Над хора и богове, над демони, над прилежни Поддръжници и строители на тунели, има разум, предхождащ вселената. Кръгът се затвори.
Ели бе намерила онова, което търсеше.
Бележка на автора
Въпреки че, естествено, съм повлиян от хората, които познавам, нито един от описаните тук герои не представлява точен портрет на действителна личност. При все това тази книга дължи много на обществото на SETI — шепа учени от цялата наша малка планета, работили заедно, понякога изправени пред мъчителни пречки, за да чуят сигнал от небесата. Бих искал да изкажа дължимата си благодарност на някои от пионерите на SETI като Франк Дрейк, Филип Морисън и покойният И. С. Шкловски. Търсенето на извънземен разум навлезе в нова фаза с двете главни програми — 8 милиона каналното проучване МЕТА/Сентинел в Харвардския университет, спонсорирано от Планетарната асоциация в Пасадена и още по-мащабната програма, осъществявана под ръководството на НАСА. Моето най-съкровено желание е един ден тази книга да се окаже остаряла пред мащабите на истинското научно откритие.
Неколцина приятели и колеги бяха така добри да прочетат ранния ръкопис и/или да направят подробни коментари, които повлияха на книгата в сегашния й вид. Дълбоко съм им благодарен, особено на Франк Дрейк, Пърл Драйън, Лестър Гринспуун, Ъруин Грубър, Джон Ломбърг, Филип Морисън, Нанси Палмър, Уил Провайн, Стюърт Шапиро, Стивън Сотър и Кип Торн. Професор Торн се нае да обмисли галактическата транспортна система, описана тук, като по този повод създаде петдесет реда с уравнения в съответната гравитационна физика. Полезни препоръки за съдържанието и стила получих от Скот Мередит, Майкъл Корда, Джон Хърман, Грегъри Уебър, Клифтън Фадиман и покойния Тиъдър Стърджън. В многото стадии по подготовката на тази книга Шърли Ардън работи дълго и неуморно. Много съм й благодарен, както и на Кел Ардън. Благодарен съм на Джошуа Ледърбърг, за това, че пръв ми подхвърли идеята преди много години, може би полу на шега, че в центъра на галактиката Млечен път би могъл да съществува високо развит разум. Тази идея, както всички идеи, си има предходници, и нещо подобно изглежда е било сторено и около 1750 година от Томас Райт, човекът, който пръв е заявил експлицитно, че галактиката може би има център. На корицата е показана дърворезба, изобразяваща описанието на Райт на галактическия център.