Щом стигнаха до Новия завет, вълнението на Ели се усили. Матей и Лука бяха изредили родословието на Иисус до цар Давид. Но според Матей между Давид и Иисус имаше двадесет и осем поколения. За Лука те бяха четиридесет и две. Имената в двата списъка почти не съвпадаха. Как тогава беше възможно и Матей, и Лука едновременно да представляват Словото Божие? Противоречивите генеалогии, според нея, бяха прозрачен опит да се постигне съвпадение с пророчествата на Исайя, след като събитието беше станало. В химическата лаборатория това се наричаше „преваряване на данните“. Тя дълбоко се развълнува от Словото на планината, силно се разочарова от заръката да даваш Кесаревото Кесарю и насълзена се развика, когато водещата курса на два пъти отклони въпросите й относно значението на „Не ви нося мир, а меч“. След всичко това заяви на отчаяната си майка, че е направила каквото е било по силите й, но повече и диви коне не могат да я завлекат на курс по Библия.
Лежеше на леглото си. Беше гореща лятна нощ. По радиото Елвис пееше „Една нощ с теб, само това те моля“. Момчетата от прогимназията й се струваха ужасно инфантилни, а беше трудно — особено при стриктните забрани и полицейския час, наложен от втория й баща — да завърже някаква по-сериозна връзка с някой от колежаните, които познаваше от сказки и митинги. Неохотно си призна, че Джон Стотън се оказа прав поне в едно — младите мъже, почти без изключение, бяха склонни към сексуална експлоатация. Същевременно й се струваха много по-уязвими емоционално, отколкото очакваше. Може би едното беше следствие от другото.
Въпреки че беше решена на всяка цена да напусне дома, Ели почти се бе примирила с мисълта, че няма да продължи образованието си в колеж. Стотън нямаше да плати за обучението й на друго място. А плахата намеса на майка й беше напълно безполезна. Но се справи забележително със стандартните за всички колежи приемни изпити и за нейна изненада учителите й казаха, че най-вероятно ще получи предложение за стипендия от изтъкнати университети. На повечето въпроси от типа множествен избор бе отговорила по предположение. И това я караше да смята успеха си за чиста случайност. Ако знаеш съвсем малко, само толкова, че да изключиш всичко, освен двата най-вероятни отговора, а след това наслука подчертаеш по един от тях, шансът да улучиш отговора и на десетте въпроса е около едно на хиляда. При двадесет преки въпроса вариантите ставаха един милион. Но сигурно този тест се полагаше от около милион деца. Едно от тях ще извади късмет.
Кеймбридж и Масачузетс изглеждаха достатъчно далече, за да е изключено вмешателството на Джон Стотън и достатъчно близо, за да може да идва при майка си през ваканцията. За майка й такова уреждане на нещата изглеждаше труден компромис между необходимостта да изостави дъщеря си и нарастващото раздразнение на съпруга й. Ели сама се изненада, като избра Харвард пред Масачузетския технологичен институт.
Тя пристигна за началния ориентиращ курс. Симпатично тъмнокосо младо момиче със среден ръст, нервна усмивка и изпълнено с нетърпение да научи всичко. Зае се да разшири кръга си от познания, като се записа във възможно най-много курсове, извън основните й интереси към математиката, физиката и инженерството. Но в основните курсове възникна проблем. Установи, че й е трудно да обсъжда проблеми на физиката, камо ли да спори с колегите си, повечето от които бяха мъже. Отначало те проявяваха преднамерено безразличие към нейните забележки. Правеха малка пауза, след което продължаваха разговора си, сякаш тя изобщо не се беше обадила. Понякога обръщаха внимание на забележката й, дори изказваха похвала, но после продължаваха невъзмутимо. Ели имаше основание да смята, че забележките й не бяха съвсем глупави и не желаеше да бъде пренебрегвана. Още по-малко, когато ту я пренебрегваха, ту се държаха покровителствено с нея. Разбираше, че отчасти — но само отчасти — това отношение се дължеше на мека интонация. Затова с тренировки си изработи присъщия на физиците професионален тон: демонстрация на яснота, компетентност и много децибели над нормалното. При този тон бе много важно да е права. Трябваше внимателно да подбира своя миг. Беше й много трудно да го поддържа дълго, защото се боеше, че ще я досмешее. Затова започна да залага на бързи, понякога резки намеси в разговора, които обикновено привличаха вниманието на околните. След това известно време продължаваше с тон, по-близък до обичайния й. Всеки път, когато се озовеше сред нова група събеседници, й се налагаше пак да си проправя път, само за да потопи гребла в дискусията. Момчетата дори не си даваха сметка за този й проблем.