— Аз, втори наблюдател на 038 Пур-Куа — започна по задължителния начин и онзи, комуто предоставяха думата. — Не мисля, че тялото, в което се материализирах, е неподходящо. То е стандартно тяло от типа „мъж“, с нищо не изпъква над общото ниво и тъкмо тава са предимствата му като средство за наблюдение. Съществува обаче друг проблем. Моето присъствие в него повлия до известна степен на поведението му. То често се изненадва на някои свои постъпки, понякога им се радва, друг път им се гневи. Опасявам се, че нашето присъствие деформира съзнанието на избраните от нас тела и ние не ще получим чрез тях достоверна информация…
Първият наблюдател на 1407 — Оти, отново се намеси, за да каже, че този недостатък на експеримента бил вече забелязан, обаче щом наблюденията се правят от представители на различни системи и през различни съзнания, като се съпоставят, може все пак да се получи обективна картина. И вторият наблюдател на Пур-Куа продължи:
— Влязох в избраното от мен тяло в интересен момент. Съзнанието му изцяло се занимаваше с проекта за една машина, но отблъсваше от себе си надеждата проекта му да бъде приет. Тялото отиде най-напред в бюфета на завода, където работеше, за да пие едно странно за нас питие. То е прозрачно и има неприятно остър вкус. Наричат го водка. Въздействието му е впечатляващо бързо. В малки количества то предизвиква приятна топлина, променя светоусещането и видимо влияе на поведението.
Съществото, което му подаде чашата с питието, беше от другия пол. Вече знаем, че тук повечето същества се делят на два пола и размножението става чрез тяхното обединяване, не както в някои наши звездни системи. Това същество запита:
— Не е ли рано за водка, другарю инженер?
— Само една малка. За кураж — отвърна моето тяло.
То изпи чашката наведнъж, но глътката течност разтресе чак и мен. После влезе в един кабинет. Там седяха три подобни същества, поканиха го също да седне, но моето тяло не седна. То каза:
— Ако се съди по лицата ви, няма да трае дълго. — А съзнанието му се изплаши от тези думи, защото ги оцени като прекалено дръзки и не свои.
— Може би за вас ще е нужно малко повече, та да разберете пък нашето положение — изрече с усмивка онова същество, което останалите наричаха „другаря директор“.
— Значи отгоре на всичко ме смятате и за тъп — каза моето тяло и пак се уплаши, но не толкова, колкото първия път. — За да въведете моята машина, ще трябва да намерите кой да я произведе, после да спрете поточната линия, та да отстраните старите машини, което ще наруши плана на завода. За да го нарушите обаче, трябва първо да убедите по-горните инстанции, че с новите машини ще давате тройно повече продукция, а на вас не ви се тича по инстанциите, на вас ви се иска догодина да се пенсионирате тържествено, с преизпълнен план и с орден. Ето защо в най-добрия случай ще ми отговорите, че машината ми е чудесна, но по ред важни съображения е нужно да почака. Тоест, нека се разправя с нея новият директор.
— А ако ви кажем, че изобщо не е добра? — пак се усмихна съществото, което назоваваха „другаря директор“. Останалите две същества откопираха усмивката му на своите лица.
— Това ще рече, че или лъжете, или нищо не разбирате от техника — викна моето тяло, а вътрешно се укори за този вик, но продължи да вика: — Машината е патентована и щом вие не я искате, ще я вземат други.
Тук моето тяло извади лист хартия, на който пишеше, че моли да бъде освободен от длъжност по взаимно съгласие. Другарят директор обаче скъса листа и каза вече без усмивка:
— Не съм съгласен. А машината е създадена в нашата конструкторска база и независимо от личния патент ние имаме първи право на нея. Какво става с теб, приятелю, всички те знаем като добър и разбран човек? Очевидно сега си превъзбуден от нещо. Нека отложим разговора за утре.
Тези думи допревъзбудиха моето тяло. То викна още по-силно, че му е омръзнало да бъде кротък и разбран човек, че тепърва ще видят на какво е способен и че прави предупреждение за напускане. След което затръшна вратата.
Ако някой от колегите наблюдатели се е сблъскал с подобен конфликт, нека после ни съобщи какво е разбрал. За мен той си остана неясен. Моето тяло не се яви в завода по земния календар цял месец, а другарят директор, който според закона им трябваше да го уволни за самоотлъчване, издаде заповед, че го е пратил в научна командировка. Той очевидно мрази моето тяло и не приема машината му, а не се съгласява дори да го освободи от длъжност. Но историята не е приключила и аз още се надявам да я проумея. Този ден обаче се случи нещо не по-малко важно за моето тяло.