Выбрать главу

Дори щабът на американските войски на Япония не можа да игнорира тези съобщения. Беше публикувана официална декларация, в която се твърдеше, че „отряд 1003“ е „чисто изследователско медицинско заведение“. За доказателство част от лабораториите бяха открити за разглеждане. И все пак американците не успяха да разсеят напълно подозренията.

Разбира се, новината научи и сътрудникът на вестник „Сагами шимпо“ Тацуши Хирано.

И така вносителят на скорпионите беше се настанил в родния му град Сагами. А нали тъкмо около Амадерагахара измираха кучетата!

Хирано прелисти още веднъж подвързаните броеве; на „Акахата“, Да, тъкмо „отряд 1003“ подготвя „бактериологичните“ и „химическите“ операции във Виетнам. Какво беше например „дефолиацията“. Разпръскваха над джунглите големи количества паратион, който унищожава клоните на дърветата, за да прогонят виетнамските партизани от гъстите гори. Странно съвпадение! … Тъкмо паратионът, използван за унищожаване на листата във виетнамските джунгли, беше открит в труповете на умрелите кучета в Сагами! И още едно съвпадение: морът по кучетата започна в средата на май, а „отряд 1003“ се е настанил в града през последното десетдневие на април.

Но дори на него, репортера в местния вестник, не беше известно нищо за този факт. А това значи, че всичко се е вършило под най-строга тайна! Ето защо всички опити да се изясни източникът за отравянето на кучетата излязоха неуспешни. Не е ясно само едно, по какъв начин отровата е попаднала при кучетата?

Но колкото и силни да бяха подозренията, преки улики против „отряд 1003“ нямаше, морът по кучетата престана — възможно е след скандала „отрядът“ да е прекратил временно дейността си. Очевидно беше само едно: кучетата умираха от „кучешка смърт“,

Ала в душата на Хирано вече лумна пламъкът на журналистическата страст: той трябва да се добере до истината, каквото и да му струва това! Той ще разкрие истинската същност на американския „отряд 1003“,

„Сагами шимпо“ бе скромен провинциален вестник, но точно това му развързваше ръцете, даваше му свобода за действие. Освен това той можеше да разчита на подкрепата на местното население, възмутено от това, че чужденци отравят родния му град.

И Хирано реши да се възползва от единствената възможност да проникне в тайната — да посети откритите след скандалната история лаборатории на „отряда“. „Какво ли не става на този свят, току-виж, че ми се удало да се заловя за нещо“ — помисли си той.

Отхвърлената дружба

„Отряд 1003“ се намираше в района Амадерагахара, на два километра западно от спирка Собудай по железопътната линия Одакю. Отдалеч в околността се виждаше красивото му бяло здание, напомнящо луксозен хотел; то бе построено на една височина; околните хълмове, навремето обрасли с гъсти гори, бяха сринати с булдозери, а живописните им склонове превърнати в еднообразни тераси. Всички нови жилищни райони на Сагами бяха изградени върху останките на погубената природа — хълмовете сринати, гората изсечена, сладкопойните птици прокудени.

Но в принадлежащия на „отряд 1003“ участък още бяха запазени остатъци от предишната гора — дъбове, кестени, елхи. Само чуруликане на птици не се чуваше — над тези стотина декара площ цареше зловеща тишина.

Сградата на института представляваше ансамбъл от триетажен цилиндричен корпус, до който бяха долепени други три, също триетажни корпуса, съединени с главния чрез галерии. Посетителят преминаваше най-напред през портала, където дежуреше пазач японец, след това го придружаваха до приемната в главния корпус и едва след грижлива проверка на документите го пускаха в сградата.

В главния корпус беше настанено ръководството на института, там се намираха и столовата, стая за почивка, стаи за гости на института, библиотека, апаратна. В северния корпус бяха разположени бактериологичната и химическата лаборатория, в западния — ветеринарното отделение и отделенията по ентомология и зоологическа медицина, и най-после в източния корпус — отделенията по патология, серология, радиохимия.

В института вече бяха свикнали с посещения на журналисти. Водачът, американец от японски произход, издекламирваше бодро на изкълчен японски език „официалните обяснения“. От неговите думи излизаше, че „отряд 1003“ е чисто научно заведение, в което работят десет професори — офицери от американската армия, трима асистенти, тридесет лаборанти и около двеста обикновени научни работници японци.