Отговорът се получи след няколко дни. Когато го прочете, Хирано се окуражи — сега вече знаеше как да действува. Шинкава пишеше:
„… В местното управление на Токуношима почти не са запазени някакви документи за остров Морското конче: през последните дни на войната военните власти са се постарали да ги унищожат. Но може да се предполага, че във «фабриката» са работили около три хиляди души, по-голямата част от Япония, местни хора между тях почти не е имало. Но и малцината местни жители, работили там, по-късно или са се преселили на други острови, или са измрели. Така или иначе на Токуношима не можах да открия нито един свидетел. Сега остров Морското конче се числи административно към Токуношима, а по време на войната се е считал за свръхсекретен военен обект и не е бил отбелязан на картата. И въпреки всичко от откъслечните материали, запазени в градската управа на Токуношима, може да се изгради известна представа за острова.
«Фабриката» за производство на бактериологично оръжие била построена през 1933 година и се смятала за един от обектите на Осма военнотехническа лаборатория при армейския щаб на военните съоръжения (разработки и фундаментални изследвания в областта на биологичното и химическото оръжие). През 1935 година тя преминала под ръководството на манджурския «отряд 731» и станала база за производство на бактериологично оръжие. Капацитетът й позволявал да бъдат отглеждани месечно в чист вид 200 килограма бактерии на чума, 300–400 килограма на сибирска язва, 500–600 килограма на коремен тиф, паратиф и дизентерия, 500 килограма на холера.
На острова бил прехвърлен отряд на военната жандармерия в състав около 250 души. Достъпът на острова бил забранен — без специално разрешение на военния министър там не можели да отидат дори членове на императорската фамилия и висшите офицери. Веднъж една именита особа, приближена до императора, пожелала да разгледа островчето, но командирът на охраняващия отряд не я допуснал на брега.
Преоблечени в цивилно облекло жандарми патрулирали с катери в крайбрежните води и пропъждали оттам всички плавателни съдове, независимо дали са рибарски шхуни, или дори най-обикновени лодчици.
Ония, които се заразявали и заболявали на Морското конче, били изпращани на болнично лечение в Япония. Като опитен материал използвали пленени манджурци и китайци от континента и осъдени на смърт от японските затвори.
В района на «фабриката» били построени пещи, където изгаряли труповете. В ясно време високият комин на крематориума се виждал от Токуношима и когато той бълвал черни кълба дим, островните жители разбирали: «Пак изгарят хора!» Когато вятърът духал по посока на Токуношима, донасял миризма на изгоряла плът.
През лятото на 1940 година на Токуношима избухнала дизентерийна епидемия. Заболели 180 души, 16 от които умрели. Предполагало се, че епидемията е избухнала в резултат на експлодиране на напълнена с бактерии бомба, хвърлена по грешка над острова…“ Накрая Шинкава пишеше:
„След капитулацията жандармите взривили обектите на острова, изгорили материалите и документите, но един от работниците във «фабриката» — местен жител — още е жив. Сега се намира на лечение в рехабилитационна болница в град Исава, префектура Яманаши. Може би той ще ви разкаже подробности за «фабриката на смъртта».“
В писмото бе съобщен адресът и името на работника.
Какво да се прави, до Исава и обратно можеше да се отиде за един ден.
Експресът от токийската гара Шиндзюку до Исава пътува по-малко от два часа. Но Хирано тръгна затам през Хачиоджи, без да минава през Токио. Исава е провинциално градче в долината Кофу и е прочуто с многобройните си топли извори. Край изворите са построени хотели в европейски и японски стил, заобиколени от лозя и прасковени градини. Това е тих курортен градец. Човекът, при когото бе дошъл Хирано, се лекуваше в тукашната болница. В регистратурата му дадоха данните: Нобушиге Нагасава, 54-годишен, родом от Токуношима. Преди две години претърпял инсулт в лека форма и сега довършва лечението си след парализа на лявата половина на тялото.
Болницата се намираше в самите покрайнини на града, сред градини от праскови. Построена неотдавна, след откриването на изворите, сградата беше още блестящо нова.
Хирано почака известно време в хола, тъй като болният бил на някакви процедури. Мина почти час и чак тогава при него дойде побелял старец с добродушно лице, който се подпираше на патерици.
— Господин Хирано, нали? Извинете ме, че ви накарах да чакате. Аз съм Нагасава.