— Излиза, че атомните електроцентрали се крепят на „атомните скитници“?… А когато вече са ги използвали — изхвърлят ги като парцали … — обобщи Хирано.
— Точно така — потвърди Нагасава.
— Наемат неквалифицирани работници из цялата страна, броят ги на глава, като добитък, обучават ги надве-натри и ги изпращат в атомните електроцентрали. Но как работят тогава тези централи?
— Такава е и работата им: неприятностите следват една след друга. И не е само преоблъчването, още почести са авариите поради най-различни недовършени работи. Каквото е отношението към работниците, такъв е и трудът им. Не съществува и никаква профилактика, като закърпят една дупка, появява се друга; по тази причина всеки момент може да стане голяма авария. И това ми било атомна промишленост — връх на прогреса. Дефектни реактори и безотговорна експлоатация на работниците.
Нагасава все повече се разгорещяваше, но вече се чувствуваше, че разговорът го умори.
— Ето и последния ми въпрос: какво мислите да правите, след като излезете от болницата?
— Сигурно няма да ме пуснат оттук, докато не се понижи облъчването. Но остатъчната радиоактивност ще се запази в мен чак до смъртта ми, а дори и след смъртта ми. С такова здраве кой би ме взел на работа … Докато съм в болницата, няма защо да се безпокоя за съществуванието си. Тук е, така да се каже, „хранилище за атомни инвалиди“. По принцип свижданията с нас са забранени, но те знаят, че онзи, който живее тук от дълго време, няма да посмее да се оплаче. Нали болницата е единственото ни убежище.
Нагасава тъжно се усмихна. Очевидно всичко беше му станало отдавна безразлично.
Хирано си замина от Исава с потиснато настроение. Атомната енергия извърши преврат в науката и техниката, но разходите за нея се оказаха прекомерни. Форсираното строителство на атомни електроцентрали в Япония се осъществяваше без необходимата грижа за техниката на безопасността, с цената на живота на „атомните скитници“.
Дали тези жертви са неизбежни, предизвикани от необходимостта да бъде преодоляна енергийната криза? Или развитието на атомната енергетика е тръгнало по пътя на стремежа към по-големи печалби?
Когато се върна в редакцията, Хирано се залови да преглежда теченията на старите вестници, в които се опитваше да открие факти, потвърждаващи разказаното от Нагасава. Сега в Япония действуват специални закони за оказване помощ на работниците в атомните електроцентрали, пострадали от радиоактивността: „Постановление за компенсация при нещастни случаи в производството, свързани с йонизиращо излъчване“, и „Закон за обезщетение на вредите, предизвикани от използването на атомната енергия“. Но Хирано не срещна нито един случай, когато тези закони са приложени на практика. Нито един случай! Нито един от двайсетте хиляди „атомни скитници“ не беше се възползвал от узаконените облаги. Такава беше мрачната действителност в атомните електроцентрали. Администрацията прикриваше умело нещастните случаи.
Мирното използване на атомната енергия се гради върху три принципа: „самостоятелност, демокрация, публичност“, но на практика те се оказаха „безотговорност, произвол, потайност“.
И все пак колко злочеста беше ориста на Нагасава… През годините на войната — принудителен труд във „фабриката на смъртта“. А след като се измъкнал от този ад — трагичната участ на надничар в атомна електроцентрала, преоблъчване и инвалидност…
Пътуването до Исава не завърши с публикация на статия в „Сагами шимпо“. За положението на „атомните скитници“ вече бе писал вестник „Акахата“ и Хирано не можеше да добави нищо ново. Но след интервюто с Нагасава остров Морското конче му се представи в още по-зловеща светлина.
Купища кости под разцъфналите стъбла на „цветето на смъртта“ и сред тях — останките на Мари… Амарилисът навярно вече е прецъфтял… Но… да допуснем, че той дори намери нечии останки, как ще докаже, че те са на Мари?!
„И все пак ще я открия“ — помисли си тъжно Хирано. Да, той ще се добере до този „остров на смъртта“, за да разбере къде е изчезнала Мари. Той е длъжен да доведе издирването докрай.
Сбъднатата мечта