На Кейко й направи впечатление един учудващ факт: когато седяха на трапезата, съперниците губеха бдителността си и издаваха лесно най-важните си тайни. На тях сякаш им беше безразлично, че съседът им може би подслушва техния разговор, а обслужващите ги хостес могат да избъбрят тайната, без да искат. В първокласните барове на Гиндза цари атмосфера на откровеност, там не съществува сдържаността, характерна за традиционните японски ресторанти с техните плътно затварящи се прегради. Случваше се някой гост да се изпусне да каже нещо, а после се сепваше и молеше обслужващата го хостес да не издава тайната му, но обикновено се развързваше езикът на всички, дори на най-мълчаливите. Това беше характерно донякъде и за „Валпургия“, но все пак не толкова, колкото за баровете на Гиндза.
Барът на Гиндза е особен малък свят със собствена атмосфера. Тукашните клиенти не си обръщат внимание един на друг. Срещнат ли познат, поздравяват се само със сдържано кимване, отделните компании не общуват помежду си.
Дошли в бара, двете враждуващи страни като че сключваха помежду си временно примирие. Кейко внушаваше на момичетата си, че са длъжни да забравят тутакси за какво са разговаряли гостите.
— Гостите говорят пред вас за важни неща, защото ви имат доверие. Не бива да изменяте на доверието им … — Като им казваше това, тя разбираше прекрасно, че наивното добродушие на клиентите се обяснява не с доверието, а с увереността им. Точно така се държат и пътниците в едно такси, които разговарят за всичко, без да обръщат внимание на шофьора.
А когато между хостес и някой от гостите се създава близост, момичето веднага престава да бъде „принадлежност на бара“ и може лесно да стане осведомител. Но всъщност в това няма нищо страшно. Кейко знаеше от собствения си опит, че в такива случаи изтичането на информация най-често е взаимно, и двете страни крадат тайните си, печалбите и загубите са уравновесени.
Тогава на Кейко й дойде наум, че и самата тя играеше ролята на таен агент на Катаяма и Хирано. За тях — съвсем чужди за нея хора — крадеше тайните на Охара, човека, който й подари „Шарм“! Какво е това, ако не предателство?! На Кейко, кой знае защо, й се стори, че Охара знае всичко.
Мари изчезна. Кейко помагаше на Катаяма и Хирано да я търсят. Но вече не я интересуваше Мари. Вече беше стъпила на мостчето, което водеше към мечтата й. Всичко оттук нататък зависи от самата нея. А щом е така, струва ли си да рискува толкова само заради това, че някога Мари й помагаше да намери котката си?! Тя вече беше изплатила отдавна дълга си … Катаяма и Хирано доловиха промяната в настроението на Кейко. Те посетиха „Шарм“ два-три пъти и повече не ходеха там.
— Струва ми се, че това място не е за мен — мърмореше Хирано. Разкошът на бара и изобилието от знаменитости го потискаха.
— Не обръщайте внимание на това — успокояваше го Кейко. — Вие сте за мен специален гост, чувствувайте се като у дома си.
— На мен повече ми прилича някоя закусвалня под моста. — засмя се Хирано и тръгна към изхода.
Кейко не се опита да го задържи, но все пак й стана малко тъжно. Дойде краят на дружбата им, но за сметка на това мечтата й за едно кътче от Гиндза ставаше реалност. Това запълваше изцяло загубата.
Женският „Чуждестранен легион“
— Господата Накамидзо и Ошима се готвят да ви посетят, надявам се, че няма да се посрамите — каза на Кейко личният секретар на Хироаки Накамидзо. Стори й се, че е чувала някъде това име.
Посещенията на видни политически дейци в такива заведения обикновено се предхождат от идване на техния секретар. Той е длъжен да се погрижи шефът му да бъде посрещнат с почитта, която му подобава; не дай боже да се окаже, че няма свободно място, или да го приемат като обикновен клиент. Политиците са педантични хора, те обичат всичко да е предварително съгласувано.
Хироаки Накамидзо и Хидейо Ошима посещаваха за пръв път „Шарм“. Ясно беше, че адресът им е даден от Котаки. Но щом идват по препоръка на този сводник, целта на посещението им е ясна, а тъкмо днес като че за беля всички „безумни“ са заети. Може ли да се откаже на такова важно лице?! От неговото благоразположение зависи много.
Кейко реши, че ако Накамидзо пожелае, ще го обслужи самата тя. Дори високопарният тон на секретаря говореше колко важна личност е неговият шеф. Кейко си спомни един подслушан разговор. Домото наричаше Накамидзо доверен човек на самия министър-председател. Но някой друг го споменаваше във връзка с друго нещо и това беше съвсем наскоро …