А от друга страна, не биваше да почива на лаврите, които му донесоха разобличителните статии. Тогава на Хирано се падна щастлив жребий, но сега трябваше да се върне към градския живот, към историята на града. „А може би това не е компромис, не е предателство. Просто се занимавам с това, с което съм се занимавал винаги. Това е делничната ми работа“ — успокояваше се Хирано.
Една априлска вечер той се върна в редакцията малко по-рано, отколкото обикновено след дълго търчене из града и започна да обработва събрания материал, за да напише статия. Сега работеше над поредицата „Разходка из историческите места на Сагами“. В древна Япония Сагами е бил нещо като порта по пътя Токайдо, който водел от императорската столица Киото към източните провинции. Тук аристократичната култура на Западна Япония влизала в допир със самурайската култура на Изтока. Поради това нямаше нищо чудно, че в префектурата са се запазили много исторически паметници.
Хирано научи от тукашни старци, че по време на войната била откарана за претопяване камбаната на градския храм, върху която бил открит издълбан надпис: „Кокубун ниджи“52. Той се срещна с настоятеля на храма, с други жители на града, с краеведи и се опита да намери потвърждение на разказаното. Ако получените от него сведения бяха верни, тогава храмът, който той посети, в древни времена наистина е бил държавен манастир, а това потвърждаваше версията му, че през годините на управлението на императора Темпьо53 на мястото на сегашния Сагами се е намирало „кокуфу“ — областното управление.
Това откритие развълнува Хирано. Той вече дописваше статията си, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Хирано вдигна слушалката и чу неочаквано английска реч. Той се обърка и помисли, че сигурно е грешка, но жената, която се обаждаше, каза името си и той разбра, че е Карън.
— О, вие ли сте! Много съм изненадан! Да не е станало нещо? — Развълнуваният глас на Карън предизвика у Хирано лоши предчувствия.
— Хирано-сан! Помогнете ми! Please help me!54 — викаше Карън, смесвайки японските думи с английски.
— Help? What happened?55 — уплаши се Хирано.
— Ще ме убие! Страх ме е! Помогнете ми… моля ви! — Карън едва не плачеше. Гласът й трепереше. Чувствуваше се, че е много уплашена.
— Къде сте сега?
Хирано разбра, че не бива да се бави. А след това ще я попита какво е станало.
— Близо до квартирата си. Избягах оттам!
— Щом е така, наберете номер 110. Веднага ще дойде полиция. Аз също идвам при вас.
— Oh, police no!56 Срокът на паспорта ми е изтекъл.
Хирано дори не бе помислил за това. Японските власти се отнасят строго към чужденците, които са загубили правото си на пребиваване в страната. Те или изселват чуждите поданици с недействителни паспорти, или ги изпращат в специални лагери.
— Тогава вземете такси. Кажете му да ви докара в „Сагами“, вестник „Сагами шимпо“. Шофьорът ще ви докара при мен.
— Аха … „Сагами шимпо“ … — Карън окачи слушалката.
А дали шофьорът на таксито ще разбере изкълчения й японски? Но вече не можеше да бъде направено нищо, оставаше му само да се моли на бога дано Карън пристигне благополучно в редакцията. А работата очевидно е сериозна, иначе не би се обадила. Кой и защо иска да я убие?
Карън каза, че е избягала от къщи. Следователно е станало нещо с нея в квартирата й … В такъв случай би могло да се предположи, че на нея е посегнал покровителят й Хироаки Накамидзо. Тази мисъл подсказваше и обстоятелството, че Карън търси помощ от него, а не от господарката си, Кейко. Та нали Накамидзо е постоянен клиент на „Шарм“.
Какво е станало? Кой знае защо, Хирано си спомни за Мари Фуджикура. Накамидзо е главният заподозрян в историята с нея. Нима му е било необходимо да премахне и Карън, както стана с Мари? Нима Карън е научила тайните му?
Но възможно ли е един депутат в парламента, генералният секретар на партията „Приятели на народа“ да убива една след друга жени, „които знаят прекалено много“? Така или иначе само обаждането на Карън не е достатъчно, за да може да вникне в обстановката.
Хирано не можеше да мисли за нищо друго. Работата не му вървеше. В редакцията нямаше никого освен нощния дежурен. Помещението беше тясно, през целия ден царяха шум и бъркотия, но останал сам, Хирано понасяше трудно тягостната пустота.
Измъчваше го и едно безпокойство. А какво ще стане, ако ония, които преследват Карън, се домъкнат тук след нея? Ще може ли да я защити? Без да съобщава подробности на дежурния, той го помоли, „ако стане нещо“, да се обади в полицията. „А какво може да стане?“ — попита го дежурният. „Мисля, че няма да стане нищо, но ако все пак бъде нужно, моля те да ми помогнеш“ — повтори Хирано. Дежурният поклати недоумяващо глава, но не зададе други въпроси. Изглежда се досети, че въпросът е деликатен.