След около един час в редакцията дотърча Карън само по нощница. Лицето й беше изкривено от страх. Добре, че шофьорът на таксито беше я докарал, без да разпитва за нищо. Не бе забелязала да я следят.
Хирано покани Карън в приемната и й предложи чашка кафе.
— Ето, тук сте в безопасност. Успокойте се и ми разкажете какво е станало — каза Хирано, когато Карън се посъвзе.
— Няма да се върна вече там — заплака тя. След като беше преминала опасността, Карън не можеше да се сдържи.
— Щом не искате, не се връщайте. Вината за станалото е и моя, нали аз ви препоръчах в този бар. От кого се страхувате, от Накамидзо ли?
— Откъде знаете? — повдигна учудено очи Карън.
— Къщата, в която живеете, принадлежи на Накамидзо, нали?
— Той е страшен човек. Terrible57, все по-лошо и по-лошо. Накамидзо crazy58.
— Crazy? Какво ви направи?
— Би ме, души ме, връзва ме и се смееше. Все по-лошо и по-лошо. Ето, вижте.
Карън повдигна нощницата и откри бедрото си, на което се виждаха синини. Страшно беше да ги гледаш. На кожата й бяха се подули червени ръбове, напомнящи следи от въжета.
— Ужасно!…
— Накамидзо се радва, когато tease59 жена. Той е истински садист. Вчера започна да ме души… Молих го да спре, но той продължаваше, започнах да се задушавам, едва не умрях. Ухапах го, изтръгнах се от него и избягах. Никога няма да се върна! Върна ли се, ще ме убие.
Хирано се замисли. Ако се разкрие, че един депутат държи в къщата си чужденка с просрочен паспорт, това няма да му се размине току-тъй. Още повече, ако заедно с това стане ясно, че той я е изтезавал и тя е избягала. Тогава на Накамидзо няма да му помогнат дори връзките му.
Може да излезе чудесна статийка, същински криминален разказ! Ако тези факти станат известни, Накамидзо може да бъде притиснат на тясно. Съвсем неочаквано в ръцете на Хирано се оказаха козове. И все пак не му се искаше да мърси името на Карън.
И така Накамидзо е садист. Може би и Мари е станала негова жертва? Ако пише сега за Карън, Накамидзо ще се притаи. А ако се окаже, че Накамидзо е убил Мари, тогава произшествието с Карън е вече „рецидив“.
— Хайде да решим какво ще правим. В този си вид не можете да отидете никъде. Ако нямате нищо против, живейте засега при мен. Наистина у мен не е подредено, но… — предложи й Хирано.
Карън прие предложението му с благодарност. Така се настани при него. Той си мислеше, че тя само ще преспи, но и на другия ден нямаше къде да отиде. Нали беше дотърчала в редакцията само по нощница, трябваше най-напред да й купи дрехи. Но нямаше пари. И затова Карън продължаваше да живее при него.
След няколко дни Хирано й купи дрехи. Тя възприе подаръка като разрешение да остане и с присъщата й непринуденост се зае да готви и да почиства квартирата му.
На другия ден се обади Кейко и запита колебливо дали Карън не е при него. Хирано й каза, че я няма, и се заинтересува защо го пита за това. Бившата му „съратничка“ сега беше враждебна страна.
— Карън избяга!
— Че защо? — престорено се учуди Хирано.
— Не зная, изглежда, че между тях с Накамидзо е станало нещо.
— Да не са се скарали?
— Сигурно са се скарали. Хирано, искам да ви помоля нещо… Ако дойде при вас, задръжте я и ми съобщете.
— Точно така ще направя. А обадихте ли се в полицията?
— Защо да се обаждам? Любовно спречкване, дреболия.
Очевидно беше, че Кейко не знае точно какво е станало и затова не го възприемаше като нещо сериозно.
— Ако дойде, веднага ще ви се обадя.
Хирано затвори телефона и предупреди Карън.
— Не излизай никъде без мен. Тук могат да дойдат хора на Накамидзо. Ще научат от твоята „мамичка“ адреса ми и ще се домъкнат. Позвъни ли телефонът, също не се обаждай. Който и да дойде, в никой случай не отваряй вратата.
Пребиваването на Карън в Япония беше незаконно и трябваше да решат колкото е възможно по-бързо какво ще правят по-нататък. Ако тя се яви доброволно пред имиграционните власти, незабавно ще я изселят от страната.
. Хирано реши да се посъветва с Кенджо, но дори той, патилият и препатил вестникар, се обърка.
— Ама че работа … Но за статия не става.
— Защо да не става? — Реакцията на главния редактор разочарова Хирано. — Може да се получи сензация …