— Сам прецени. Само нейните показания не са достатъчни. Кой би повярвал, че едва не са я убили. Та тя пращи от здраве.
— Ами синините, белезите?
— Паднала е, ударила се е. Няма никакви доказателства, че ги е причинил Накамидзо.
— Но Накамидзо я е държал в къща, която му принадлежи. Нима не е ясно, че той е направил това?
— А ти сигурен ли си, че къщата принадлежи на Накамидзо?
— Ако не на него, то на неговата фиктивна фирма.
— Тогава няма да излезе нищо. Това е отличен параван. Нали неговото име не е записано никъде. Но дори да се изясни, че сградата е негова, това все още не означава, че Карън е негова държанка. Ще каже, че тя е наела там квартира и той няма какво да крие.
— А нима това, което разказва Карън, не е достатъчно за статия?
— Безполезно. Ти ще я напишеш, а той ще те даде под съд за клевета.
Козовете на Хирано се превръщаха в бити карти. Нещо повече, можеха да го привлекат под отговорност за укриване на чужденка, нарушила имиграционния закон.
— И все пак какво мислиш да правиш с нея? — Кенджо погледна с любопитство Хирано.
— И аз не зная …
— Мога да ти дам хубав съвет — усмихна се Кенджо.
— Слушам ви.
— Момичето е хубавичко. Каква фигурка само!
— Е и какво?
— Защо да не се ожениш за нея? С един куршум два заека: тя ще получи японско поданство, а ти ще се простиш с ергенския живот.
— Я по-добре не се месете в чужди работи. Аз без каквито и да е задни мисли…
— Без каквито и да е задни мисли ли? Живееш в една стая с такова съблазнително момиче и никакви задни мисли? Дори аз, макар да съм много стар, не бих могъл да устоя.
— Нека да говорим на друга тема.
В края на краищата и главният редактор изказа мнението, че на Карън й остава само да се яви доброволно пред имиграционните власти. Но самата Карън не искаше и да чуе това.
— Ако отида там, ще ме върнат в Америка. Не искам там. Харесва ми Япония — възразяваше тя.
— Но без документи не можеш да намериш никаква работа, а освен това всеки момент могат да те арестуват.
— Дори да е така, За жена винаги ще се намери работа, а паспорт може да се купи.
— Пак си знае нейното… Но нали не можеш да играеш вечно на криеница, все някога ще дойде краят.
— Не искам да мисля за по-нататък. Каквото стане, нека става. Нали днес и утре ми е хубаво — това ми стига.
Карън нямаше никакво желание да се върне в родината си. На всичко отгоре остана и без каквито и да е средства за издръжка. Всичките си пари и вещи беше оставила в квартирата. Единственото, което беше успяла да вземе, бе един пръстен — подарък от Накамидзо. Хирано имаше намерение да се опита чрез Кейко да върне принадлежащите на Карън ценности.
Нищо не говореше, че Накамидзо търси Карън. Тя си намери място в едно кабаре и ходеше там, но продължаваше да живее при Хирано. В кабарето стана веднага звезда и печелеше добре и въпреки това дори не се опитваше да си намери ново жилище. Изглежда, че й харесваше да подрежда квартирата на Хирано, все едно, че му беше жена. На драго сърце готвеше, чистеше, переше. За разлика от еманципираните американки Карън обичаше да домакинствува, харесваше й да се грижи за мъж. „Нима ме е обикнала?“ — мислеше си Хирано. А и той вече не беше безразличен към Карън. И някак си от само себе си стана тъй, че се сближиха. Млад мъж и млада жена живеят под един покрив — щеше да е странно, ако не бе станало така. Удобството е слабото място на мъжа. Докато живее сам, примирява се с неуютността, но появи ли се жена, която поема домакинската работа, той вече не е в състояние да се върне към предишния си жалък ергенски живот. Карън беше олицетворение на обаянието. Нямаше нищо чудно в това, че Хирано се привърза към нея.
Обичта към Карън изтри от паметта му Мари. Нейният образ започна да помрачнява, бледите полузабравени цветове бяха покрити с нови, ярки и сочни багри. Оставаше само да бъдат оправени документите й. Най-сигурният начин бе да се ожени за Карън, което ще й осигури японско поданство. Работата вървеше в посоката, която му подсказа главният редактор. Според документите Карън беше пристигнала с мъжа си в Япония с „туристическа цел“. Туристическата виза се издава за срок от шейсет дни. Желаещите да продължат визата си обикновено напускат страната и получават ново разрешение за влизане с право да останат на японска територия още шейсет дни. Имиграционният закон предвижда възможност да бъдат вписани във визата следните цели на пребиваването в страната: „бизнес“ и „техническа помощ“ — срок три години, „квалифициран труд“ — една година, но съпругът на Карън е бил „атомен скитник“, той не попадаше в никоя от тези категории.