Ако някой иска да промени вида на визата си, нужно е да получи съответното разрешение за променяне статута на пребиваването си в съответствие с член 20 от имиграционния закон; а ако някой иска да продължи срока, без да променя статута на пребиваването си, трябва да получи разрешение по член 21 от същия закон за „подновяване срока на пребиваването“. Но японските власти не обичат да дават такива разрешения:
Министърът на правосъдието удовлетворява подобни молби само ако са налице „сериозни основания“. Когато разглежда тези въпроси, той изхожда от съображението дали по-нататъшното пребиваване и дейност на дадения чужденец ще съответствуват, или няма да съответствуват на държавните интереси на Япония, на нейната сигурност, и от други политически съображения.
Но дори чужденците, получили разрешение да влязат в страната, още от първия ден на пребиваването си в Япония са буквално сковани от най-различни ограничения; цялата им дейност в страната се регламентира от тези ограничения: онези чуждестранни граждани, които се занимават с дейност, непредвидена от статута на пребиваването им, а следователно насочена против държавните интереси, биват изселвани веднага от страната.
Едно от основанията за изселване е налице, когато чужденецът не разполага със средства за живот и следователно е „бреме за обществото“. А какво беше положението на Карън? Тя и мъжът й са пристигнали в Япония с туристическа виза, но мъжът й е работил в атомна електроцентрала, което ще рече, че се е занимавал с „несъответствуваща на целта на пребиваването му“ дейност; след това той е останал без работа, разболял се и умрял, а самата Карън била изхвърлена на улицата. Това означава ли, че трябва да бъде смятана за „беднячка, обременяваща обществото“?
От социална и хуманна гледна точка е необходимо да бъде давана помощ и защита на всички страдащи и нуждаещи се, независимо от това, дали са чужденци, или граждани на страната, но имиграционният закон предвижда принудително изселване на чужденците. С други думи, на онзи, който е болен и паднал пред прага, казваш: „Марш оттук!“
Във всички случаи Карън едва ли ще бъде сметната за „чужденка, чиято дейност съответствува на държавните интереси“. Но нали тя не може да се крие вечно от властите…
Карън не се интересуваше никак от страховете на Хирано, тя просто се наслаждаваше на живота. Макар и да работеше до късно през нощта, ставаше преди Хирано, приготвяше му закуската, почистваше дрехите му. Може би се различаваше от грижовните японски жени само по цвета на косата си.
Условията за натурализация се определят от закона за гражданството, но този закон предвижда, че чужденката, която е встъпила в брак с японски поданик, може да получи японско поданство само в случай че поведението й бъде признато за „благоприлично“.
Но Карън работи в кабаре и е много възможно поведението й да не бъде признато за „благоприлично“. Освен това тя не можеше да встъпи в брак, като се крие от властите. Заявлението й за сключване на брак няма да бъде прието, докато не получи разрешение за продължаване срока на пребиваването си или за изменение на статута му.
И все пак това, че Карън е сгодена за японец, можеше да бъде смекчаващо обстоятелството и да спомогне за получаване на разрешение.
„Трябва да побързам да се оженя!“ — реши Хирано, но точно тогава Карън внезапно изчезна.
Тази вечер Хирано се прибра в единайсет часа и веднага почувствува, че нещо е станало. Карън трябваше да бъде в кабарето, но той не намери вечерята, която тя обикновено му приготвяше, преди да отиде на работа.
Можеше да се предположи, че е била заета с домакинска работа и просто не е смогнала да сготви, но на Хирано се стори странно, че всичко в квартирата беше преобърнато наопаки.
Всяка вечер, преди да отиде в кабарето, Карън подреждаше квартирата. Но леглото не беше оправено, не бе оставено изпрано бельо. Квартирата не бе почистена. На мивката в кухнята имаше куп мръсни съдове.
Обзет от лоши предчувствия, Хирано огледа стаята. Погледът му попадна на една чаша за кафе, оставена на масата. Тя беше натъпкана с фасове. Карън пушеше друга марка цигари.
Тя в никой случай не би оставила фасовете си в чашата за кафе. Но ако това не е направила Карън, тогава кой? Изглежда, че в квартирата му е имало „неканени гости“. Нима са отвели Карън?
Хирано се обади в кабарето. Отговориха му, че днес не е отишла на работа. Отсъствието на „звездата“ безпокоеше собственичката и тя вече беше я търсила няколко пъти в къщи по телефона. Хирано разбра, че тревогата му не е напразна. Ако Карън е отвлечена, това биха могли да направят само хора на Накамидзо. Той сигурно е успял да научи къде се крие.