Хирано започна да набира номера на полицията, но се отказа. Намесата на полицията можеше само да обърка още повече нещата.
След като огледа по-внимателно квартирата, той се убеди, че нещата на Карън, купени, след като тя се настани при него, липсват. Следователно е имала време и възможност да се приготви. Но това не означава ли, че е изчезнала по свое съгласие?
Всъщност и Накамидзо сигурно е разбрал каква опасност поема, когато се е решил да върне Карън при себе си. Та нали, ако Хирано подаде заявление за издирването й, може да се разкрие фактът, че един политически деец укрива чужденка, нарушила закона.
Да допуснем, че той укрива Карън у свои хора, но нали властите могат да я открият и да я изселят от страната. При това положение какъв смисъл е имало да я отвлича от Хирано?
Хирано се мъчеше да си отговори — какво все пак е замислил Накамидзо? И не можеше да намери никакъв отговор. Нима не е могъл да забрави Карън и е решил да рискува, за да я има отново?
Когато Хирано разказа на Кенджо за внезапното изчезване на Карън, главният редактор направи заключението:
— Ето че твоята Кагуяхиме60 се върна обратно на небето…
Докато Хирано се чудеше какво да прави, историята придоби неочакван обрат.
Два дни след изчезването на Карън Хирано се върна в къщи и още щом отвори вратата, замръзна на прага като ударен от гръм. Той дори си помисли дали не се е оказал погрешно в чужда квартира. Всичко беше преобърнато наново нагоре с краката. Книгите по бюрото — разхвърлени, всички чекмеджета на бюфета — измъкнати, и намиращите се в тях вещи изсипани на пода. Възглавниците и дюшеците — извадени от стенния гардероб, рогозките — отлепени от пода. Разбойниците не бяха отминали без внимание дори тоалетната и банята. Беше ясно, че някой се е възползвал от отсъствието му, за да влезе в квартирата и да я обискира незаконно.
Но нямаше нищо откраднато. Парите му — няколко десетки хиляди йени, които Хирано пазеше в чекмеджето на бюрото си — не бяха докоснати, не липсваше нито една книга или документ. Нищо не напомняше за кражба. Но щом не са били крадци, какви са тези хора?
Хирано дори трепна от догадката, която му хрумна неочаквано… Ключалката не е разбита. Когато се прибра в къщи, вратата беше заключена. Това означава, че престъпниците са имали шперц или ключ. Хирано беше дал ключ от квартирата си само на един човек. Нима са идвали отново хората, които отвлякоха Карън?! В такъв случай те са могли да дойдат с единствената цел да вземат нещо, оставено от нея в квартирата, и то нещо, което представлява за тях изключителна ценност.
Ако неговите предположения са правилни, къде и какво е скрила Карън? Намерили ли са това, което са търсили? Очевидно не са, щом са преобърнали наопаки всичко в квартирата. А тъй като не са намерили нищо, може да се очаква, че ще повторят посещението си.
Хирано стоеше объркан в опустошената си квартира и се чудеше какво да прави.
Ако Карън е скрила нещо, то сигурно не е на много тайно място, тъй като е трябвало да издебне момент, когато те са отвлекли за миг вниманието си. Те очевидно са забелязали липсата на нужното им нещо едва след като са я отвели със себе си, а тя не им е казала нищо.
Хирано се замисли има ли в квартирата място, което не е претършувано от престъпниците. Квартирата беше малка, само една стая, дори дилетант би могъл да я огледа за много малко време. Най-вероятно е тези хора да са намерили това, което са търсели.
Но ако въпреки всичко не са успели, Хирано трябваше да побърза. Враговете имат ключ, могат да се върнат всеки момент. Не бива да допусне вещта, оставена специално за него от Карън, да попадне в ръцете им.
Хирано огледа стаята. Претършували са буквално всичко, но нали са го правили, след като са влезли незаконно в чужд дом, а стопанинът е можел да се върне всеки миг. От това следва, че е съвсем възможно да е останало някое кътче, до което не са достигнали.
Хирано се постави на мястото на Карън. Къде би могла една жена да скрие нещо за броени минути, и то крадешком от ония, които са дошли да я вземат?
Трябва да е някакъв най-обикновен предмет, на който враговете не са обърнали внимание. Разбира се, обискът е правен от мъж. Той е виждал вещите така, както ги виждат мъжете, а ги е крила жена; може би точно затова не е догледал?
Хирано се умори. В тясната едностайна квартира вече не бе останало нито едно непретърсено от него място. Ожадня, допи му се нещо. Хвана дръжката на хладилника и изведнъж изахка.
Всичко, което се намираше в бюрото и бюфета, беше изтърсено на пода. Само хладилникът бе останал затворен и всичко в него си стоеше на мястото. А може би тъкмо хладилникът не е бил претърсен?
60
Главната героиня на „Такетори моногатари“ („Повест за стареца Такетори“), японска приказна повест от IX век. В нея се разказва за един старец, който намерил в бамбуково стъбло момиче. Момичето било лунна дева, изпратена на земята. В повестта са включени пет новели за аристократите, които напразно се опитвали да се оженят за момичето. В края на краищата лунната дева се връща на Луната.