Той стоеше на най-видно място в малката стаичка, в която и без друго нямаше къде да се обърнеш. Може би тъкмо това го правеше психологически невидим. Също като онази история с „Откраднатото писмо“61, което дълго не можели да намерят, само защото било поставено на най-видно място.
Ясно е, че не са търсили продукти, а този, който е търсил, е бил мъж и застаналият буквално под носа му хладилник е могъл да се окаже в „мъртвата зона“ на погледа му. Затова пък изпадналата в трудно положение жена е могла по силата на някакъв вътрешен усет да избере за скривалище именно хладилника. Рано или късно похитителите ще разберат пропуска си. Може би дори вече са се сетили и бързат насам.
Хирано отвори хладилника. Яйца, мляко, масло, бира, зеленчуци — бяха останали доста от продуктите, купени от Карън за запас. Понякога те ходеха в супермаркета и избираха заедно продуктите. Пред него се появиха в едър план незначителни епизоди от пропадналия им живот…
Докато си мислеше за Карън, Хирано вадеше от хладилника най-различни пакети и пакетчета, буркани. Тя обвиваше рибата и месото със станиол и ги поставяше на най-долната поличка, а зеленчуците — най-отгоре. Като че ли би трябвало да бъде обратното, но Карън твърдеше, че така продуктите се запазвали най-добре. Във всичко се чувствуваше ръката на Карън, всяко нещо му напомняше за съвместния им живот. Какво ли му е оставила? Това нещо може да бъде само тук.
Но нямаше нищо. А може би в камерата за замразяване?
Като изваждаше оттам замразените продукти, Хирано си спомни изведнъж за коритцето за лед. Той натисна надолу дръжката и на пластмасовата подставка се изсипаха кубчета лед. Измъкна подставката и започна да преглежда внимателно кубчетата едно по едно. И намери много скоро това, което търсеше.
В едно от кубчетата беше заледен пръстен. Хирано строши леда и извади брилянтения пръстен, който беше виждал неведнъж на ръката на Карън. Това беше най-чист брилянт, поставен на халка от платина.
Карън казваше, че й го подарил Накамидзо. Пръстенът беше единствената вещ, която бе успяла да вземе със себе си; той бил много скъп и заедно с халката уж струвал цели три милиона. По това можеше да се съди колко е влюбен в Карън Накамидзо. Пръстенът е наистина много ценен, но дали е чак толкова ценен, че заради него да се разбива и обискира разбойнически чуждо жилище?! Навярно за това не е причина паричната му стойност, а нещо друго. Какво е то?
Хирано не беше се занимавал никога със скъпоценности, но бе чувал, че сега умеели да изработват изкуствени скъпоценни камъни, които не могат да бъдат различени от естествените. Разбира се, самият той не би могъл да открие дори най-грубия фалшификат. Като разглеждаше пръстена, Хирано забеляза от вътрешната страна на халката йероглифа „костенурка“, който очевидно беше търговската марка на фирмата, продала пръстена.
Така или иначе, пръстенът е оставила Карън. Какво е това — знак или прощален подарък?
Под защитата на властимущите
Карън е скрила пръстена в камерата за замразяване, тъй като се е страхувала, че похитителите ще й го вземат. Пръстенът й е подарен от Накамидзо. Следователно тя е искала да съобщи на Хирано, че са я отвели хора на Накамидзо. Докато пръстенът е в него, всеки момент може да очаква неканени гости. Хирано разбра, че го застрашава опасност. Но ако се скрие, враговете ще разберат, че е разгадал плановете им и ще се постараят да си поправят грешката.
Хирано залепи на входната врата една бележка: „В квартирата е прокарана сигнализация, моля звънете на вратата.“ Навремето един познат полицай му каза, че това плашело крадците. Хирано затвори вратата с верижка и спусна ключалката. Сега, ако някой се опита да отвори вратата, ще има време да се подготви. През първата нощ не дойде никой. Сутринта, преди да отиде на работа, Хирано разказа на собственика на сградата какво е станало и смени бравата. Сега вече не биха могли да отворят вратата с ключа на Карън. Новата секретна брава представляваше сложно електронно устройство, за което беше практически невъзможно да се намери ключ.
Когато Хирано разказа на Кенджо за извършения в квартирата му погром, главният редактор се позамисли и го посъветва:
— Щом като твоята Кагуя-химе още не се е върнала на Луната, трябва да подадеш в полицията заявление за издирване.
— Но нали тогава ще стане ясно, че съм укривал чужденка с просрочен паспорт.
— Глупости. Кой те дърпа за езика. Ще кажеш, че не си знаел нищо за това. А що се отнася за незаконното пребиваване, бихме могли да помислим и после, когато Карън се намери. И не се бой, съобщи на полицията адреса на Накамидзо, кажи, че той е отвлякъл Карън.