Кенджо беснееше от възмущение. Хирано отиде веднага в полицията. Там заяви, че неизвестни лица са отвлекли жената, с която е живеел в незарегистриран брак, и че е възможно да я изтезават. Изслушаха го внимателно.
По-рано полицията се залавяше без желание с издирване на изчезнали, тъй като смяташе, че това не е свързано с главната й функция — разкриването на престъпленията. Но през последните години нарасна броят на така наречените „убийства без трупове“, при които убийците скриват мъртвеца. Породи се предположението, че мнозина, смятани за безследно изчезнали, всъщност са станали жертва на престъпление. Започнаха да залагат сведенията за изчезналите в компютър, да изпращат запитвания в пунктовете на възможното им пребиваване, до техни роднини и познати, в оживените места, посещавани от туристи. Ако станеше ясно, че е извършено престъпление, полицията обявяваше издирване.
Това, което научи Хирано, беше удар за него. Очевидно полицията бе направила веднага проверка в принадлежащата на Накамидзо сграда и станало ясно, че „изчезналата“ се намира в собствената си квартира.
Излизаше, че Карън не е изчезвала никъде, не е избягала, а просто като че ли е излязла за малко, а после се е прибрала в къщи. Накамидзо явно беше се погрижил да замаже всичко. Хирано си изпати от полицията; скараха му се, че вдигал напразно шум. Той не се съмняваше, че Накамидзо държи Карън заключена, а тя е оставила пръстена като знак, който ще му посочи къде да я търси. Въпреки това пръстенът не можеше да бъде улика. Тогава Хирано реши да използва последния си коз. Съобщи за незаконното пребиваване на Карън на територията на Япония.
— Какво говорите, да не би да не сте се събудили още? Тя има специално разрешение от министъра на правосъдието да продължи пребиваването си в страната.
— Специално? … — Хирано се обърка.
— Срокът на визата й е изтекъл, но е удължен от министъра по изключение.
И така Карън вече не е нарушителка на закона. Хироаки Накамидзо е направил всичко, за да се предпази … Хитър е …
Министърът на правосъдието може по свое усмотрение да даде специално разрешение на чужденец за пребиваване в страната, ако за това съществуват специални основания. Разбира се, самият Накамидзо не се е обръщал към министъра с подобна молба. Но тъй като заема висок пост в партията „Приятели на народа“, използвал е връзките си, а те са могли да измислят колкото си щат причини за уж необходимото присъствие на Карън в Япония. Излизаше, че сега държавната власт я прави своя държанка. Предсказанието на Кенджо се сбъдваше: козът на Хирано се оказа бита карта. Но оставаше пръстенът. Отчаяните опити на Накамидзо да го намери бяха просто изумителни. Нима прави всичко това, само защото пръстенът е бил подарен на Карън? Дори опитът за кражба чрез взлом? Не, това не е толкова просто. Той явно има някакви други причини, поради което не иска да допусне пръстенът да попадне в чужд човек. Ако научи какви са тези причини, Хирано би получил нов коз срещу Накамидзо.
Хирано показа пръстена на бижутер, който определи веднага, че е купен от „Златната костенурка“ — бижутерски магазин на Гиндза. Фирмата е солидна. На всичките й изделия е гравирано изображение на костенурка. Марката „Златна костенурка“ се цени високо сред специалистите. Но бижутерът предпочете да не дава оценка на камъка.
— Стойността му не мога да ви кажа. Въпросът е в това, че качеството на брилянта се определя по четири признака: масата на каратите, цвета, прозрачността и шлифовката на камъка. Преди всичко аз не мога да определя точно каратите му, дори ако го извадя от платинената халка. Не съществува единна класификация, има различни карати — американски, британски, скандинавски. Може би не трябва да ви казвам това, но във всеки магазин цената е различна. Абсолютно прозрачен брилянт от един карат може да струва от два и половина до десет милиона йени — обясни бижутерът, който очевидно бе разбрал, че посетителят има много смътна представа за скъпоценностите. — Така или иначе можете да бъдете абсолютно сигурен — фирмата е солидна — добави той на сбогуване.
След като получи информация в съседния магазин, Хирано тръгна към Гиндза. Там, в района на Шести квартал, който можеше да бъде наречен с пълно право „златен“ поради баснословните си цени, се намираше фирменият магазин на „Златната костенурка“. Върху покрива на шестетажната сграда блестеше огромна костенурка от чисто злато. По време на войната бяха я реквизирали за военни нужди, а когато настъпи мирът, фирмата изработи нова златна костенурка и я покачи на покрива.