На първия и втория етаж се продаваха скъпоценни камъни и бижутерия, на третия и следващите — часовници и очила, там се намираха и ателиетата за шлифовка на камъните и ремонт на изделията. Опитният купувач не приближава тези магазини. Посещават ги само избраници, които са готови да платят двойно повече за изящен лукс.
Хирано, който нямаше пари не само за подобен лукс, но и за най-обикновени неща, влезе в магазина боязливо. След като огледа пръстена, продавачът каза доволно: „Да, това е наша работа.“
Хирано му разказа предварително измислената си „легенда“ за това, как се е оказала у него тази скъпоценност: „Пръстенът забрави някоя от гостенките на един прием. Очаквах, че собственичката ще дойде да си го потърси, но не се обади никой. Сигурно не може да си спомни къде го е загубила. На приема имаше много хора, невъзможно е да бъдат попитани всички, затова реших да открия името на притежател ката при вас“.
Разказаното от Хирано не предизвика подозрения. Продавачът влезе в канцеларийката си, очевидно за да направи справка. След малко той дойде с книгата за вписване на поръчките, като я прелистваше вървешком.
— Ето какво е записано. Пръстенът е поръчан от господин Хироаки Накамидзо и на двайсет и четвърти март по-миналата година е доставен в Роппонги на госпожа Мари Фуджикура.
— Мари Фуджи…! — Хирано се запъна, изумен от това, което чу. А продавачът продължи, без да обръща внимание на учудването му:
— Според приетата в нашата фирма класификация брилянтът е от високо качество: прозрачност Ви-Ес-Ай62, тоест близка до идеалната, нула цяло и шест десети карата, с една дума, камъкът е много скъп, цената му заедно с платинената халка е два милиона и осемстотин хиляди йени.
И така пръстенът е бил купен за Мари. Хирано стоеше като вдървен пред тезгяха, дългите обяснения на продавача вече не достигаха до съзнанието му.
Цветя сред морето
Посещението в „Златната костенурка“ отвори очите на Хирано. Накамидзо не е искал да бъде разкрита връзката му с Мари Фуджикура. А това означаваше, че в тази връзка има нещо тъмно и унизително.
Как се е оказал купеният за Мари пръстен на ръката на Карън? Подарил го на Мари, а после, по причина на някакви нови обстоятелства, го преподарил на Карън?
Професионалният усет подсказваше на Хирано какви биха могли да са тези обстоятелства. Да речем, че подаръкът е останал без притежателка. Например, ако жената е умряла. Щом като Карън е носила подарения преди това на Мари пръстен, това сигурно означава, че той вече няма да бъде нужен никога на Мари? И този факт е известен на самия Накамидзо? Преди всичко това потвърждава връзката между Накамидзо и Мари. На Накамидзо е известна съдбата й. Но той ще мълчи. Стремежът му да си върне на всяка цена пръстена говори за неговото намерение да скрие тайната.
С помощта на пръстена Накамидзо не може да бъде уличен. Необходимо е преди всичко да се установи къде е изчезнала Мари. Полицията ще започне следствие едва след като бъде открит трупът. А тогава ще „заговори“ и пръстенът. Полицията непременно ще иска да знае, защо той, след като е бил подарен от Накамидзо на Мари, се е оказал у Карън, а след това у Хирано.
От всичко това следваше, че Хирано трябва да отиде на остров Морското конче. Сега той беше просто убеден, че гробът на Мари се намира някъде на островчето. Хирано помоли главния редактор да го командирова до острова.
— Наистина ли си убеден, че трупът е погребан там? — попита го Кенджо.
— Всичко говори за това — каза уверено Хирано. От всички факти най-подозрително беше внезапното пътуване на Хидейо Ошима до Токуношима.
— Щом е така, тръгвай. И без друго исках да публикувам репортаж за острова като едно от възможните места за строеж на завода за регенерация. Ако не откриеш трупа, тогава ще намериш нещо друго — за вестника.
— Не се съмнявайте, ще намеря.
— А какво смяташ, ако се намери трупът, това ще бъде ли краят на Накамидзо?
— Мисля, че да — кимна Хирано.
Хирано обясни на Кенджо плана си:
— В „Златната костенурка“ удостовериха, че Накамидзо е подарил пръстена на Мари Фуджикура. За да го даде после на Карън, той е трябвало да го вземе от Мари. Ако бъде открит трупът на Мари, Накамидзо е длъжен да даде обяснения как е получил пръстена.
— А какви ще са мотивите за убийството?
— Садизъм. Нали Карън беше се уплашила, мислела си, че Накамидзо ще я удуши.
— Това трудно може да бъде доказано…
— А какви други подбуди е можело да има? — повдигна рамене Хирано.