— Мисля, че тя е знаела прекалено много. Била е в „Джошокаку“ и е проникнала в някаква тайна, научила е нещо, което не е трябвало да знае никой.
— Каква тайна?
— Едно е ясно: това ще е много важна тайна, такава, заради която може да бъде убит човек, и същевременно нещо съвсем елементарно, разбираемо дори за оногова, който няма нужните познания.
— Тайната сигурно е свързана с „Джошокаку“, поточно казано, с „Кокубу джукогьо“ …
— Разбира се, тук не се е минало без участието на „Кокубу“, С тяхна помощ са успели да откарат и скрият трупа.
— В такъв случай излиза, че и управителят на „Джошокаку“, и цялата прислуга са съучастници… — Хирано си спомни колко добре го посрещна управителят Сакагами.
— Могли са да се справят и без тях. Достатъчно е било лекарят да промълви само една дума, за да не се приближи никой до трупа. А може би изобщо не са викали лекар.
Хирано се замисли. Морското конче се намира по пътя за Токуношима, На Токуношима ще бъде построено атомното предприятие. Ако „Кокубу“ превозва строителни материали от Куресаки на Токуношима, не е било никак трудно да качат трупа на някой товарен кораб и да го свалят пътем на Морското конче…
Хирано реши да потърси отново помощта на Ясуо Шинкава. Пътят му за Морското конче минаваше през Токуношима, там ще трябва да наеме някое рибарско корабче.
Той запозна Шинкава със същността на положението и му каза за какво го моли. Шинкава се съгласи веднага да му помогне. На седемнайсети юни Хирано отлетя за Токуношима. На летището го посрещнаха Шинкава и Фукуяма.
Шинкава веднага се похвали възторжено:
— Да знаете какво интересно нещо намерих!
— Какво?
— Плана на фабриката на Морското конче, в която са произвеждали бактериологично оръжие. Открих го в архивата на градската управа.
— Това е чудесно! — зарадва се Хирано. — Сега ще бъде по-лесно да търсим.
Провървя му! Иначе би трябвало да претършуват целия остров, чиято обиколка е дванайсет километра. Ако трупът на убитата е скрит сред останките на жертвите от бактериологичните опити, те трябва да бъдат търсени или в площта на самата фабрика, или някъде близо до нея. Та нали Хидейо Ошима е бившият началник на тукашния затвор, познава много добре местността и няма да скрие трупа къде да е. Картата ще облекчи търсенето. Шинкава беше доволен, че ще помогне с нещо на Хирано.
Исобе имал работа в риболовната кооперация и не дойде да посрещне журналиста, но обещал, че на другия ден ще намери корабче, с което ще отидат на Морското конче.
По пътя за хотела Шинкава разказа на Хирано тукашните новини:
— На нашия остров продължават да строят пътища и да прекопават тунели, но след като излезе наяве историята с молбата на покойния кмет, стараят се да правят всичко скришом, за да не разбунтуват хората. Тъй че сега трудно може да се разбере точно какво става. Но е ясно, че не са се отказали от замисъла си. След това започнаха отново разговор за Морското конче.
— Наистина ли са погребали там вашата позната? — попита Шинкава.
— Засега това е само мое предположение.
— Само на дявола би хрумнало да скрие трупа на такова островче.
— Та нали и островчето е дяволско …
— Ех, че скандал ще се вдигне! — Шинкава вече предчувствуваше сензацията.
— Най-важното е да успеем да отидем там: казват, че на острова не пускали странични хора — изрази безпокойството си Хирано.
— Глупости! Морското конче е било наше, това е част от Токуношима — изфуча възмутено Шинкава.
— Да, но ми казаха, че го охранявали.
— Не зная, отдавна не съм бил там. Но щом има подозрение, че там се планира строежът на завода, никой не може да попречи на Съвета за борба да направи проверка. За нас това дори ще е подходящ повод. Дори да не строят завод, щом го охраняват, значи там има нещо секретно и не искат да го научим.
Корабчето, осигурено за тях от Исобе, се намираше в пристанището Каметоку; то беше на източното крайбрежие и оттам бе най-близо до Морското конче. Хирано реши да пренощува там.
На другия ден небето беше ясно, а морето спокойно. В осем часа сутринта Шинкава и Фукуяма дойдоха в хотела да вземат Хирано. Исобе ги чакаше на корабчето. Фукуяма беше с кола и тръгнаха веднага за пристанището.
Край кея се поклащаше невзрачно рибарско корабче. Хирано чу познат глас. От палубата му се усмихваше приветливо грубото загоряло лице на Исобе.
Разнебитеното корабче и вече остарелият му двигател не внушаваха доверие. Но бодрият бръмтеж на мотора от машинното отделение все пак окуражаваше. Разстоянието от Каметоку до Морското конче беше трийсет и два километра, около два часа път. Оттук островчето изглеждаше като замрежена от синкава мъгла чертичка сред безбрежното море. Колкото повече се отдалечаваха от Токуношима, толкова по-синьо ставаше морето, а контурите на Морското конче се очертаваха все по-ясно. Хълмистото островче едва се издигаше над морската шир.