Чувствата му бяха повехнали и прецъфтели. И съзнанието за това го потискаше повече, отколкото самата смърт на Мари. Нима това, което бе пазил толкова години в сърцето си, се е превърнало в тлен? Нима съкровището, което бе получил през годините на детството, се оказа фалшиво? Може би нямаше смисъл да преследва призраци?
Слънцето наближаваше хоризонта. Пурпурът на залеза се събра в огнения му диск, който оплиска с ослепителни багри небето и морската шир. Денят умираше, облян в кръв…
И цялата тази картина беше съвсем различна от това, което Хирано бе бленувал преди. В сънищата си той си представяше сбогуването с Мари в чисто бяло. Може би защото смъртта се асоциира с белотата, картините, които си въобразяваше, бяха безцветни. А това зрелище беше обагрено с наситен пурпур — бесен танц на цветове и оттенъци, постепенно замиращата агония на деня, който си отива …
Ключът към престъплението
След като получи съобщение за откриването на трупа, полицията на Токуношима изпрати на остров Морското конче хора за оглед на местопроизшествието.
Следственото дело беше сериозно. Досега на острова бяха ставали само пиянски побоища или спречквания на местни жители с туристи. Но никога досега не бе намиран труп.
Разбира се, Хирано трябваше да даде подробни показания.
Изглеждаше невероятно, че той е могъл да предвиди такава находка на самотното островче сред безбрежния океан. Но още по-невероятни се сториха на полицаите предположенията на Хирано. Ако той бе прав, за убийството трябваше да бъде обвинен не кой да е, а един депутат, генералният секретар на партията „Приятели на народа“.
И все пак реално съществуващият труп беше достатъчно сериозно доказателство, за да не могат да пренебрегнат версията на журналиста. Делото надхвърляше компетентността на полицейския инспектор на Токуношима. Преди всичко беше необходима съдебномедицинска експертиза. Аутопсия се прави по специална заповед на полицейското управление в префектурата, а тук дори ставаше дума за изтлели останки — задача, която не е по силите на местните съдебни медици.
Засега островната полиция реши да постави на Морското конче охрана и да чака пристигането на оперативна група от префектурата. Групата, съставена от сътрудници на първия следствен отдел и експерти, пристигна след обед и започна оглед на местопроизшествието заедно с полицаи от Токуношима.
Трупът — по-точно казано, останките от него — беше откаран в полицейското управление и подложен на криминологични изследвания. Установено бе, че скелетът принадлежи на двайсет до двайсет и пет годишна жена. Междупрешленните дискове на шията и подезичната й кост бяха счупени; предполагаше се, че смъртта е настъпила вследствие на удушаване. Зъбите на двете челюсти бяха правилни. На горната челюст нямаше повредени зъби или следи от лечение. Третите кътници отляво и отдясно на долната челюст липсваха, на първия десен и на първия и втория леви кътници имаше пломби. От момента на настъпването на смъртта бяха изминали от две до три години. Извършеният по серологичния метод анализ на костен мозък, взет от диафизата на бедрената кост, показа, че кръвта на покойната е била от група А по класификацията AB0.
Гипсови отпечатъци от зъбите бяха сверени с медицинския картон на Мари Фуджикура, който се пазеше в стоматологичната поликлиника в Роппонги, и се установи самоличността на загиналата: Мари Фуджикура. Всичко показваше, че е извършено престъпление, макар че експертизата не твърдеше това.
Неизвестен човек е докарал трупа на убитата на остров Морското конче и го е заровил там. Заподозрени бяха генералният секретар на партията „Приятели на народа“ и заместник-началникът на Управлението за развитие на островите Амами Ошима. Беше невероятно, но фактите са упорито нещо — Мари Фуджикура е изчезнала на 26 юли, т. е. в деня, когато е отседнала с Хироаки Накамидзо в „Джошокаку“, а на 28 юли Хидейо Ошима се появил тайно на Токуношима.
Полицията провери сведенията в „Джошокаку“. Управителят Сакагами потвърди, че на 26 юли по-миналата година Накамидзо е отседнал в дома за приеми и че с него е имало жена, за която той, Сакагами, не знае нищо. Сакагами отговаряше неясно и когато му показаха снимка на Мари Фуджикура, не каза нищо определено: като че имало прилика, но нали това било станало преди две години, а той я видял бегло и не може да твърди нито че е тя, нито че не е тя.
Полицията в префектурата също беше предпазлива. Едва след многократни консултации с окръжната прокуратура и Главното управление на полицията началниците се осмелиха да разпитат Накамидзо и Ошима. Да бъдат извикани на разпит по подозрение за прикриване на престъпление двама депутати — това беше нещо нечувано!