И двамата заявиха възмутено, че не са ходили никога в „Джошокаку“ с жена на име Мари Фуджикура и следователно не знаят и не биха могли да знаят какво е станало с нея. Тогава ги попитаха коя е била жената, която ги е придружавала в „Джошокаку“. Отговориха неопределено: „Този въпрос е съвсем интимен и не засяга полицията.“ И все пак бяха принудени да признаят, че когато са бивали във „Валпургия“, са канили два-три пъти Мари Фуджикура на масата си. Не беше възможно да отрекат напълно познанството си с нея.
Тогава полицията показа на Накамидзо пръстена, който й бе предаден от Хирано.
— По какъв начин пръстенът, който сте подарили на Мари, се е оказал у Карън Блументал?
Накамидзо трепна, но се овладя бързо:
— Наистина бях подарил пръстена на Мари, но след като се разделихме, тя ми го върна.
На това твърдение трудно можеше да се възрази — такива неща стават често в живота. На въпроса каква е била причината за внезапното му посещение на Токуношима, Ошима отговори, че неочаквано му останало свободно време и решил да се поразходи.
Макар, че много факти предизвикваха съмнение, все пак разпитаните успяха да отговорят формално на всички въпроси на полицията. Стана очевидно, че пръстенът и предположенията на Хирано не са достатъчни, за да бъдат притиснати Накамидзо и Ошима до стената. Пръстенът само доказваше връзката между Мари и Накамидзо, но това още не значеше, че тя го е придружавала в „Джошокаку“. Хирано разбра, че за да бъдат хванати здраво за гушата, необходими са още по-сериозни доказателства. Нужни са преки улики, които ще потвърдят, че някой от тях е убил Мари и след това е откарал трупа й на остров Морското конче. Без такива улики полицията нямаше да си помръдне пръста.
И тогава Хирано си спомни за открития в гроба на Мари ключ. Ето го ключа за разгадаване на тайната! Първата мисъл, която му хрумна, бе, че това е ключът от квартирата на Мари, нали той е бил у нея чак до смъртта й.
Но ключът може би е принадлежал на убиеца? Вероятността да го е изпуснал престъпникът е много по-голяма от вероятността той да не е могъл да намери ключа у Мари. Така или иначе ключът е много важен. Убиецът трябва да бъде търсен там, където бравата се отваря с намерения на острова ключ. Но ако престъпникът се е сетил за ключа, сигурно е сменил бравата…
И тогава на Хирано му хрумна една мисъл: Накамидзо даде на Карън пръстена, който е подарил на Мари; след убийството той го е свалил от ръката й не толкова, защото е искал да премахне уликата, а от алчност: за какво й е на мъртвата такъв скъп пръстен? Ако не е така, защо ще подарява същия пръстен на Карън? Очевидно Накамидзо не си е помислил колко рискува, просто е искал да използва както трябва скъпото бижу. Скъперничеството на Накамидзо в случая е явно. А дали тази негова черта не се проявява и във всичко друго? Ако е така, той би могъл да настани Карън в същия апартамент, в който някога се е срещал с Мари. В такъв случай намереният ключ ще отключи квартирата на Карън.
Накамидзо сигурно е притежател на много разкошни сгради, но всички са записани на имената на подставени лица. Лично той навярно няма толкова много квартири. Точно затова върна избягалата Карън в апартамента, където живееше и по-рано, дори с риска да си навлече неприятности. Ако той се среща с всичките си любовници в една и съща квартира, съвсем възможно е да не си е дал труда да сменя и бравата. Хирано реши да провери. Трябваше да се опита да отвори квартирата на Карън с намерения ключ. Нямаше никакви съмнения, че онзи, който отвлече Карън от квартирата на Хирано, е взел някакви предпазни мерки. Но все пак Хирано би могъл да провери дали ключът ще стане на бравата, достатъчно е само да издебне подходящ момент.
Къщата, в която живееше Карън, се намираше в района Аояма. Още в самото начало на познанството им тя даде на Хирано адреса и телефонния си номер.
Веднага след като реши, Хирано тръгна към квартирата на Карън.
Четириетажната, сравнително неголяма къща беше облицована с тъмноохрови глазирани плочки; сградата придобиваше внушителен вид от широкия двор, служещ едновременно и за автомобилен паркинг. Откъм улицата дворът имаше масивна двукрила порта, а встрани от нея — малка врата. Вратата не беше заключена, но Хирано си помисли, че в главния вход непременно има портиер.
Карън живееше на третия етаж в квартира 305. Стената на къщата откъм улицата и градината беше без прозорци. Архитектът очевидно се е стремял да прикрие личния живот на обитателите на сградата от нахални погледи. От улицата изобщо не бе възможно да се забележат каквито и да е признаци на живот в къщата.