На Катаяма беше се случвало да слуша и по-рано за „Валпургия“.
— Дъщеря ми казваше, че там й харесва: хем плащат хубаво, хем е интересно — може да се среща с най-различни знаменитости. А аз зная много добре колко струва този външен блясък, какъв е краят на този живот… Как ли не я придумвах да напусне това място, но тя — не и не, не искаше дори да ме слуша. После веднъж ми каза, че са я свързали с някакви „много важни лица“ и я преместили на квартира в Роппонги. Изглежда, че й стана неудобно да приема гостите си у нас, в къщи. Наемът за квартирата плащаше клубът. Сградата беше чудесна, просто дворец. Дъщеря ми ми забрани да ходя при нея. Не искаше. А нали навремето и аз съм работила вечер, тъй че разбирах много добре с какво се занимава. Мари започна да живее нашироко, да се облича елегантно. Нали знаете, жената привиква бързо с разкоша, дори ако трябва да плаща скъпо за него. Разбирах, много добре разбирах по какъв път е тръгнала Мари, но какво можех да направя? За последен път разговарях с нея преди месец. Тя ми се обаждаше постоянно по телефона на всеки два-три дни, а тогава неочаквано се мина цяла седмица — и не се обади нито веднъж. Позвъних и аз, но никой не вдигна слушалката. Помислих, че може да е заминала някъде. И по-рано беше се случвало, та не се безпокоях особено много. Но се обади една нейна приятелка от клуба и ме пита: къде е Мари, отдавна не се вижда във „Валпургия“, а и в квартирата й я няма? Тогава се разтревожих и реших да отида, където живееше, макар че беше ми забранила много строго. Обясних всичко на домоуправителя и той ме пусна да вляза в квартирата й. Всичките й неща и дрехи бяха на местата си, като че ли Мари бе излязла някъде за минутка. Отидох във „Валпургия“, а там ми казаха, че още преди един месец се била уволнила по лични причини.
— Уволнила се? Но нали приятелката й ви казала, че тя не ходи на работа.
— Кейко ли? Била сгрешила, сигурно си е мислела, че Мари отсъствува безпричинно от работа …
— Кой ви каза това, Кейко ли?
— Не, управителят на клуба. Освен това той добави, че когато напускали работа, момичетата от нощните клубове никога не обяснявали защо го правят, та Кейко сигурно си е помислила, че и Мари просто не идва в клуба.
— Странно … Поне с приятелката си сигурно е щяла да се сбогува. А какво казва Кейко?
— Тя казва, че Мари в никой случай не би се уволнила, без да сподели с нея. И наистина на нея непременно щеше да съобщи това.
— Разбира се. Но щом е така, защо е трябвало администрацията на клуба да държи квартирата й цял месец?…
— Казаха ми, че не знаели моя адрес и затова не пипали нищо в квартирата.
— Нима дъщеря ви не им е оставила вашия адрес?
— Знаеше го само Кейко.
— Дъщеря ви имаше ли любовници?
— Не зная какви са били отношенията й с клиентите на клуба, но приятел нямаше.
— Не е ли боледувала от нещо?
— Не, какво говорите. Здравето й винаги е било чудесно, само дето боледува от дребна шарка като дете.
— А да е имала някакви неприятности в работата?
— Не. Нали ви казах, че работата й харесваше. Какви неприятности може да има.
— Не ви ли е казвала някога, че се кани да напусне?
— Моля ви се! — жената поклати отрицателно глава.
— И в клуба не знаят къде се е преместила, така ли?
— Казват, че нищо не им е известно.
— Странно… Тя е обслужвала „важни личности“. Такива като нея на пръсти се броят. Неслучайно клубът й е наел квартира. Когато напуска заведението такава „звезда“, и при това неочаквано, най-напред й задават въпроса — къде отиваш?
— И на мен всичко това ми се стори странно. Зададох им този въпрос, а те казаха, че изобщо никой не я е прикрепял към почетни гости …
— Виж ги ти, какво са почнали да разправят! … А защо са я настанили в такова разкошно жилище?
— Казаха, че всички клиенти на „Валпургия“ били почетни гости и че дават такива жилища почти на всичките си момичета.
— Наистина ли е така?
— Не, Кейко живее под наем за своя сметка някъде в Цукиджи. Казва, че клубът давал такива апартаменти само на момичета като Мари. Наричали ги групата на „безумните“. Те били готови на всичко.
Катаяма се засмя:
— Бре да му се не види! Значи „безумните“… Тогава е още по-чудно, че са я пуснали толкова лесно… Вие смятате, че е убита. Защо?
— Малко преди да изчезне, Мари се изпусна да ми каже, че се забъркала в някаква опасна игра.