Хирано започна да се колебае. Ако влезе през главния вход, портиерът ще го спре. Но при всички случаи няма откъде другаде да мине. Ако позвъни на Карън по телефона, слушалката може да вдигне някой друг. Макар че дори да държат Карън под стража, това още не значи, че я пазят през цялото денонощие. Стига да иска да избяга, тя би могла да намери някакъв начин. А щом се върна при Накамидзо, това означава, че така е пожелала. Съвсем възможно е наистина да е избягала от страх, но после са я успокоили и тя е разбрала, че не бива да се лишава от изгодния си покровител … Нима не казваше, че е готова да се продава там, където ще й платят по-скъпо? Може да се е опомнила и да си е възвърнала присъщата й пресметливост… И изобщо, като се замисли по-сериозно, всичките му планове за женитба с Карън бяха просто безумие.
Застанал пред скъпата къща, построена върху скъпа земя в самия център на града, Хирано почувствува цялата суета на мечтите си. Карън беше рядка птица в позлатен кафез. Веднъж успя да излети оттам за миг, не повече. И той навярно би трябвало да благодари на нейния притежател, че му позволи да се полюбува безплатно на прекрасната й перушина.
Докато Хирано оглеждаше сградата и си правеше сметката как да влезе в нея, от страничната врата излезе мъж на около шейсет години. Той затвори грижливо вратата и пъхна резето от отвън. „Странно… нима е така винаги?“ — учуди се Хирано, но погледна часовника си — току-що бе минало пет часът — и разбра: това е краят на работния ден.
След като се убеди, че мъжът се отдалечи, Хирано дръпна резето и влезе в двора. В главния вход, точно срещу вратата, видя, както и очакваше, стаичката на портиера. На вратата й беше окачена табелка: „Когато съм необходим срочно, търсете ме по телефона …“ Следователно портиерът не живее тук.
От двете страни на стаичката на портиера се изкачваха стълбища, а на стената беше окачен списък на апартаментите. Хирано го прегледа и тръгна по лявото стълбище. Беше толкова тихо, че къщата изглеждаше необитаема. Ако се съди по номерата, апартаментите не бяха повече от двайсет.
Хирано се стараеше да стъпва тихо. Ако го срещне някой, можеше да се престори на търговски агент или кредитор. Апартамент 305 беше разположен до самата стълба. Зад плътно затворената врата не се чуваше нито звук. Нима вътре е Карън?! Поиска му се да почука — току-виж че очакващата го Карън излязла да го посрещне както по-рано, когато живееше при него.
Хирано устоя на изкушението и се залови за работа. Извади ключа и го пъхна предпазливо в ключалката. Ако Карън не е сама, всичко е загубено. Ключът като че ли ставаше. Той го пъхна до края и го завъртя надясно. Бравата не се отключваше. Смутен, Хирано завъртя ключа и наляво — отново никакъв ефект. Влиза съвсем свободно, но ключалката не се отключва. Ключът явно не е за тази брава. А той беше толкова уверен, че ще успее!
Но времето не бе подходящо да изпада в отчаяние. Всеки момент някой можеше да излезе в коридора или да мине покрай него.
Хирано успя да се измъкне незабелязан. Когато се отдалечи на безопасно разстояние, усети, че го притиска чудовищна преумора. Напрежението премина. Хирано почувствува изведнъж цялото безсмислие на усилията си и му се доиска да седне направо на улицата. „Излиза, че все пак са сменили бравата.“ — Струваше му се, че вече няма никакви сили да се бори. Ужасно, почти бе притиснал врага натясно, но не можа да му нанесе последния удар…
Краката му сякаш се наляха с олово и той едва се домъкна до в къщи. И едва тук малко се поокуражи: не беше ли твърде прибързан изводът му, че ключът, намерен в гроба на Мари Фуджикура, е от квартирата на Карън? Мари беше получила най-напред квартира в Роппонги. След нейното изчезване там бе настанена Кейко Накамура.
Защо й е било нужно да се среща с Накамидзо на друго място, след като е разполагала със собствен апартамент? И дори да са се срещали на друго място, откъде накъде Накамидзо би й дал ключ? Излизаше, че намереният ключ не е от квартирата на Мари. Но щом е така, той не може да бъде улика против Накамидзо.
Освен това ключът е сравнително едър предмет, как е могъл да се изплъзне от вниманието на престъпниците? Та нали те са направили всичко, за да заличат следите на престъплението.
Мислите на Хирано се объркваха. Щом като ключът не е принадлежал нито на Мари, нито на Накамидзо, тогава чий е? Трябва да опита да открие това по пътя на изключването. Разбира се, Накамидзо не би се заловил да откара лично трупа на островчето. А Хидейо Ошима? Дали не е загубил той ключа?
Но и Ошима е депутат, парламентарен заместник-началник на Управлението за развитие на островите Амами Ошима. Макар и да е най-близкият помощник на Накамидзо, той не може да бъде третиран като обикновен прислужник и едва ли би се заел лично с такава опасна работа. Но кой е бил все пак изпълнителят?