Съучастник би могъл да е само много доверен човек. Може би някой от роднините? Хирано започна да изрежда в ума си хората, които бяха близки на Накамидзо и Ошима.
Всички ръководни постове в принадлежащата на Накамидзо фирма се заемаха от членове на многобройното му семейство. Може би някой от тях е поел върху себе си „грижата“ за трупа на Мари?
Ами обкръжението на Ошима? И като си зададе този въпрос, Хирано се сети за един човек. Веднъж, когато обядваха заедно с Катаяма и Кейко, Кейко спомена няколко пъти фамилното име Ошима. Разбира се, не ставаше дума за заместник-началника на управлението, а за друг човек, негов съфамилец, който беше обикновен служител в „Кокубу джукогьо“.
Обстоятелствата, които говореха, че Мари е намерила смъртта си в „Джошокаку“, дома за приеми, принадлежащ на „Кокубу“, бяха много; а тъкмо в тази компания работи съфамилецът на Хидейо Ошима, човекът, който е свързан непосредствено с нейната смърт.
Следващата вечер Хирано отиде в „Шарм“ и се държеше така, като че ли нищо не е станало. Макар и да бе още рано, вече нямаше нито едно свободно място. Бутилките на рафтовете над тезгяха бяха се увеличили, което говореше, че заведението процъфтява.
Боязливите очаквания на Хирано не се оправдаха. Карън не се виждаше. Очевидно вече е преминала на пълна издръжка при Накамидзо.
— Отдавна не сте идвали. И защо стоите толкова скромничко, до тезгяха … — поздрави го с лек упрек Кейко. Тя вече беше се вживяла напълно в новата си роля — собственичка на моден бар на Гиндза! От нея като че ли се излъчваше някакво сияние.
— Виждам, че работите ви вървят чудесно.
— Благодаря. Днес е малко по-спокойно — кимна Кейко, но въпреки това не откъсваше нито за секунда грижовния си поглед от своята „рожба“.
— А как е Карън? — попита я Хирано със спокоен тон, все едно, че нищо не е станало. Кейко и Накамидзо бяха от един дол дренки, поради което не беше възможно тя да не знае, че Карън е намерила убежище при него.
— Нищо. Върна се при господин Накамидзо. Казва, че й се доискало да си поживее малко, както й се ще. Изглежда, че господин депутатът й беше омръзнал с любовта си — отговори Кейко. От израза на лицето й не можеше да се разбере дали говори истината, или се преструва…
— А защо не ми казахте нищо за това? Все пак аз ви я препоръчах … — упрекна я с престорена наивност Хирано.
— Извинете ме, но имах много грижи — не преставаше да се преструва и Кейко.
— И какво, не работи ли вече при вас?
— Къде ти! Оттогава насам господин Накамидзо я държи непрекъснато при себе си, не я пуска — страх го е да не избяга отново.
Кейко можеше да го напусне всеки миг и затова Хирано побърза да й зададе въпроса, заради който беше дошъл.
— А господин Ошима? Той идва ли при вас?
— Кой Ошима?
— Нали помните, разказвахте ни, че той карал колата, когато бяхте на Токуношима.
— О-о, за тоя Ошима ли ставало дума! Често ни гостува. Защо, да не е станало нещо? — отговори с желание Кейко, очевидно без да забелязва клопката. Както и трябваше да се очаква, Ошима е станал постоянен посетител на „Шарм“…
— А той роднина ли е с депутата Хидейо Ошима или просто са с еднакви фамилни имена?
— Дори не ми е минавало през ума … Следващия път непременно ще го попитам.
— А идват ли заедно?
— Не, той идва повече с господин Домото. Господин Ошима казваше, че е на служба в „Кокубу джукогьо“ — каза Кейко.
Дали са прикачили роднината на Хидейо Ошима към Домото? Нищо чудно, ако Домото дори не подозира, че е така. И при това Хидейо Ошима принадлежи към фракцията на Накамидзо, а в крайна сметка всички са подчинени на Домото.
— А защо ме питате за господин Ошима? Някаква работа ли имате с него? — попита го Кейко и го погледна изпитателно в лицето.
— Мисля си, че Мари може би се е срещала с него.
— Мари … с господин Ошима? Нима мислите, че той … — Кейко прекъсна думите си ужасена. Изглежда, че новината за намерения труп е достигнала и до нея. Историята беше станала прекалено скандална, Кейко не можеше да не я знае.
— Струва ми се, че той не предизвиква особени подозрения, но нали все пак някой е трябвало да откара трупа на островчето. А хората, които са могли да направят това, не са чак толкова много.
— Наистина, ако тогава нямаше буря, тъкмо Ошима трябваше да ни откара на Морското конче — каза замислено Кейко.
— Знаете ли адреса му?
— А защо ви е адресът му? — сепна се Кейко. Тя явно преценяваше какво е по-изгодно за нея: да запази интересите на клиента си или да помогне на Хирано. Виждаше се, че знае адреса.