— Искам да го попитам за някои работи.
— Но вие можете да отидете при него в службата му.
— Не, неудобно е. Моето посещение може да му навреди на репутацията.
— Чувала съм, че той си имал много „свърталища“.
Как не се сети досега за това! Нали и по-рано се чудеше как престъпникът е могъл да бъде толкова непредпазлив — да изпусне ключа от собственото си жилище и дори да не забележи това! Семеен човек няма да се грижи толкова небрежно за ключовете си. Друго нещо е, ако той е наемал тайно от семейството си още една квартира. Тогава не би държал ключа от нея заедно с връзката на другите си ключове.
— А не знаете ли къде? — наведе се обнадежден напред Хирано.
— Аз — не — меко, но многозначително отговори Кейко.
— Тогава знае някой друг, така ли?
— Ето какво ще ви кажа, Хирано-сан! Нали знаете, че в нашата работа има един закон: „Нищо не виждам, нищо не чувам, нищо не казвам.“ — И все пак Кейко явно се колебаеше.
— Няма да ви създам никакви неприятности. Нужно ми е само да хвана негодника.
— И все пак вие подозирате Ошима. Няма ли да е по-добре да се заеме с него полицията?
— Полицията не знае нищо за втория Ошима. Два дни след изчезването на Мари от „Джошокаку“ Хидейо Ошима се е появил на Токуношима. А той е бил в „Джошокаку“ заедно с Накамидзо и Мари. Това съвпадение не може да е случайно. Но аз мисля, че един голям човек като него, не би се заловил лично с такава мръсна работа. Трябвало е някой да я свърши вместо него. И си помислих за неговия „двойник“ — за роднината му, който е на служба в „Кокубу джукогьо“ и се върти постоянно около Домото.
— Но нали не е доказано, че Мари и Накамидзосенсей са били заедно — възрази Кейко. Като собственичка на бара тя титулуваше с особено уважение своя клиент.
— Да, не е доказано, но след като зачеркнахме от списъка Шиндзо Мацуока, остава само той.
Кейко и Хирано се гледаха изпитателно. Кейко се разкъсваше от противоречиви чувства. На Хирано му се струваше, че още мъничко и тя ще премине на негова страна, но точно тогава в бара влезе нова компания. Кейко изобрази на лицето си професионална усмивка и се втурна възторжено да посрещне гостите.
Моментът беше изтърван. Кейко вече не дойде при него. А Хирано не можеше да се провре до нея през тълпата гости. От предишното им приятелство не бе останал и помен. Ще трябва сам да потърси адреса…
Хирано се върна в къщи, изкъпа се и легна в незастланото от сутринта легло. През краткото време, когато живееха заедно с Карън, квартирата му придоби семеен уют, но още след нейното изчезване се възцари предишната ергенска разхвърляност.
Хирано вече беше задрямал, когато иззвъня телефонът и го събуди. В слушалката се чу гласът на Кейко:
— Извинете ме, че днес стана тъй, но никога не е имало толкова много клиенти. Вие сте ми толкова скъп гост, а аз не можах да ви отделя никакво внимание … Научих адреса на Ошима. Разбирате ли, на него много му се хареса една от нашите хостес и се среща там с нея. Тя ми каза адреса му. Запишете си го: Токио, район Чийода, улица Шеста, жилищен блок Рокубанчо-хаус, апартамент 515. Само че аз не зная дали ходи много често там. За всеки случай си запишете и домашния му адрес, но там живее семейството му… Град Кавасаки, район Тама, улица Тийогаока 6–10. И много ви моля, не казвайте, че сте научили адреса от мен.
— Естествено. Много, много благодаря.
След този разговор с Кейко Хирано се окуражи. И сякаш не му се беше доспивало. Все пак приятелските й чувства още са се запазили! И така, това е тайната квартира на Ошима… Дали ключът ще стане този път?
След като разбра, че няма да може да заспи, Хирано реши да отиде веднага да изпробва ключа. Погледна часовника — минаваше един часът. Ако тръгне още сега с кола, към два часа ще бъде там. Добре ще е Ошима да отсъствува, но дори да е там, сигурно спи. Във всеки случай е по-удобно замисленото да бъде осъществено през нощта, отколкото денем…
Хирано се облече и вече бе тръгнал към вратата, когато си помисли, че няма да е зле да се обади на Катаяма. Но него го нямаше у дома, само един монотонен глас, записан на магнетофонна лента, помоли Хирано да изложи същността на въпроса, по който се обажда.
Хирано искаше да затвори телефона, но се отказа и съобщи, че е намерил съименник на Хидейо Ошима и е отишъл в тайната му квартира на еди-какъв си адрес, за да провери дали намереният ключ не е от неговата брава.
Жилищният блок „Рокубанчо-хаус“ се намираше на едно тихо място недалеч от железопътната спирка йоцуя. Това беше в самия център на столицата, стойността на земята тук е много голяма и въпреки това всяка сграда заема огромна площ, показвайки богатството на собствениците и обитателите си. Улицата беше безлюдна, което навярно можеше да се обясни с това, че постоянните жители на този квартал са сравнително малко. Ако необходимата на Хирано сграда се случеше с много квартири от хотелски тип, с пълно обслужване, тогава в партера ще го посрещне портиер и всичко е пропаднало… Външно сградата наистина не се различаваше по нищо от хотел, но Хирано надникна във вестибюла от улицата и не забеляза нито будка, нито стаичка на портиер.