„… Значи, всичко е направила Кейко!“ — проблясна светкавично в ума на Хирано.
— Разбира се, че е тя. Тя ми е любовница. Достатъчно е една жена да спи с мъж и започва да работи за него. Да, доверихте се на жена, това е грешката ви — засмя се доволно непознатият.
— Кой сте вие? — опита се да попита Хирано.
— Да, забравих да ви се представя. Казвам се Кийохара. Много е възможно името ми да не ви говори нищо. Имам честта да бъда личен секретар на господин Фумиюки Котаки, директора на „Амарилис“.
Хирано изстена от яд. Фумиюки Котаки — началникът на жандармерийския отряд, охраняващ остров Морското конче, човекът, който познава острова като петте си пръста. Как не се сети да се залови по-рано с този тип! А беше нужно, ех, колко беше нужно…
— Ние следим всяка ваша стъпка още откакто Карън избяга при вас. Нима не сте забелязали? Такъв опитен детектив … — поклати подигравателно глава Кийохара. — Честно казано, дори се изплашихме, когато се добрахте до Морското конче. А преди това бяхме напълно сигурни: никой не може да намери това островче! И още повече — един труп на него. Но вие го извадихте на бял свят. Оттогава не ви изпускахме от очи.
Хирано никога не би могъл да предположи, че ще го изиграят толкова хитро. С помощта на Кейко… Не биваше да се надява на нея, да вярва на приятелските й чувства. Кийохара е прав: Кейко е преминала на страната на врага. Кога ли е станало това?
По всичко изглежда не много отдавна. Навярно след като стана собственичка на „Шарм“. Това е сериозна грешка: не беше трудно да се досетят, че след това Кейко ще се промени, а те с Катаяма продължаваха да се надяват на добрите й чувства. Не биваше да й се доверяват повече. А сега е късно.
— Поведението ви, след като намерихте Мари, беше за нас неразбираемо и затова ни безпокоеше. Това, че трупът се намери, не ни плашеше ни най-малко. Кой ще докаже, че сме я убили ние? Няма никакви улики. Заплахата се криеше само във вас. Вие намерихте Мари, и не знаехме какво друго ни кроите. Откровено казано, страхувахме се. Бояхме се да не направим погрешна крачка. През това време посетихме квартирата на Карън. Вече си мислехме, че сте решили да я върнете при себе си. Не можехме да проумеем само едно, защо не го направихте веднага, след като я отведохме. После дойдохте при Кейко, за да я попитате как можете да намерите Ошима. И тогава всичко ни стана ясно. Разбрахме, че ключът е у вас. Аз го загубих и дори не знаех къде. Но сега разбрах къде съм го изпуснал. Вие търсехте бравата, която се отключва с този ключ. Трябва да ви кажа, че ме хвана треска, когато се досетих — ключът можеше да погуби всички ни. Безполезно беше да се сменя бравата, нали номерът на ключа е зарегистриран във фирмата, която го е произвела. Трябваше да го взема от вас на всяка цена. И вие ни помогнахте сам: не дадохте ключа на полицията, а го държахте в себе си. Фирмата не отговаря на частни запитвания, затова можехме да бъдем спокойни, че докато ключът е във вас, името на притежателя му няма да излезе наяве. Без ключа вие нямахте улики. Не беше трудно просто да го вземем от вас. Но вие бяхте се приближили прекалено много до истината. Самият факт, че съществувате, за нас се превърна в заплаха. Не можехме да спим спокойно, докато живеете на този свят. — Кийохара се ухили. — Вие сте наистина даровит репортер. Имате всичко, което е нужно за един добър журналист: кучешки нюх, енергия, любопитство. Жалко … Жалко, че вашите таланти чезнеха в това мизерно провинциално вестниче. Но тъкмо те ви и погубиха. Дълго мислихме какво да правим с вас. Утре сутринта ще намерят трупа ви на улицата край някое високо здание: ще паднете от покрива. Намерили сме ви много хубаво местенце. Там ще бъде лесно да инсценираме нещастен случай — тъй да се каже, събирал материал за статия и загинал … Да, като става дума за материал, щях да забравя нещо много важно. Нека ви бъде прощален подарък от мен. Ще ви разкажа защо се наложи да премахнем Мари. Разбира се, не съм я убил аз. Уби я господин Накамидзо. Нещо като „нещастен случай“. На двайсет и шести юли по-миналата година господин депутатът и Мари отседнаха в „Джошокаку“. Канеха се да отидат в Куресаки и да се разходят с яхта. Разбирате ли, едни богати хора, привърженици на Накамидзо, му подариха моторна яхта, та той беше решил да се поразходи до остров Морското конче, а заедно с това да провери и плавателните качества на яхтата. С него бяхме депутатът Ошима, директорът Котаки и аз. Ошима и Котаки имат много спомени от този остров, искаше им се да го посетят. Всички бяхме в чудесно настроение, предишната нощ се повеселихме много хубаво. Всичко вървеше чудесно. Но вечерта след като се разотидохме в стаите си, стана неприятност. Господин Накамидзо нещо се разгорещи и без да иска, удушил Мари в леглото. Когато ни извика, вече беше късно. Посъветвахме се помежду си и решихме да потулим работата. Никой не знаеше, че с депутата е пристигнала именно Мари, затова решихме да кажем, че уж едно от момичетата, които бяха с нас, ненадейно се разболяло. Уговорихме се, че аз ще откарам с яхтата трупа на Мари на Морското конче и там ще го заровя. Яхтата беше бързоходна, с мощен двигател за плаване в открито море, с една дума, точно това, което бе нужно. Та такава разходка се получи. Мен бяха ме поканили, защото умея да управлявам яхта. Господин Накамидзо много се разстрои и отлетя с директора Котаки за Токио, а ние с господин Ошима отплавахме за Морското конче — депутатът познава добре местата на островчето. На връщане се отбихме в Токуношима, за да се запасим с гориво. Господин Ошима не ме послуша и слезе на брега, вместо да почака в яхтата. И тъкмо това ви насочи по следата. Мястото на погребението посочи господин Ошима. Не зная как сте могли да го намерите. Ама че усет имате вие, вестникарите! Жалко че този усет не ви помогна да подушите миризмата на собствената си смърт… Трябва да ви кажа, че дори не ми се иска да убивам такъв талантлив човек. Но, било каквото било. Много се разприказвах. Стига толкова, разказах ви такава интересна история. Трябва да свърша всичко, преди да се е разсъмнало. Много съжалявам, но ще трябва да ви помоля да заспите още веднъж. Наистина, предполагам, че после няма да се събудите никога.