Кийохара извади спринцовката. Хирано си помисли, че ако го приспят и го хвърлят от някое високо здание, наистина вече няма да се събуди. Ако представят смъртта му като нещастен случай, дори няма да бъде и аутопсиран. Но даже да направят експертиза, тя няма да покаже нищо, защото могат да му инжектират препарат, който се разлага в организма.
Хирано се опита да си спомни името на този препарат, за който разказа Накагава. Но страхът и отчаянието объркваха мислите му.
Кийохара се наведе над завързания с въже Хирано и разтърка кожата на ръката му с напоено в спирт памуче.
— Ето, вижте, дори дезинфекцирам, надявам се, че ще оцените грижата ми! — засмя се Кийохара. Хирано едва сега успя да го види добре.
Сухо и зло лице. Почти неподвижно, прорязано от дълбоки бръчки, то говореше за жестока и студена воля. Тялото му беше жилаво и мускулесто. Хирано не знаеше дали би могъл да се справи с него, ако ръцете му бяха развързани …
Но точно в мига, когато иглата бе готова да се забие в ръката на Хирано, вратата шумно се отвори. В апартамента нахлуха няколко мъже; през вратата поглеждаше някакъв сънен човек, види се, домоуправителят. Той носеше в ръцете си връзка с ключове.
— Арестуван сте при опит за убийство — извика този, който се втурна пръв в стаята и издърпа спринцовката от ръцете на Кийохара. Другият щракна белезниците. Иззад гърбовете им поглеждаше Рюджи Катаяма. Когато се срещнаха погледите им с Хирано, той въздъхна облекчено:
— Все пак успяхме. Мислех си, че ще закъснеем. Хирано разтриваше отеклите си от въжето ръце и го попита:
— Как разбрахте, че съм тук?
— Наскоро, след като сте ме търсили по телефона, се прибрах в къщи, прослушах записа и си помислих: „В тая работа има нещо опасно.“
— Но защо?
— Много бърза е реакцията на Кейко Накамура. Помислих си, че е знаела още от самото начало този адрес. Но откъде? Един мъж няма да почне да съобщава адреса на тайната си квартира на някого за щяло и не щяло. Тя трябва да е в близки отношения с този мъж, помислих си, и щом е издала толкова бързо адреса му, това означава, че се крои нещо лошо.
— Не й ли вярвахте?
— Тя вече не беше наша приятелка.
— И аз се сещах за това, но все пак не можех да допусна, че ще стигне до такова мръсно предателство … — въздъхна Хирано.
— А тя сигурно не го смята за предателство. Просто е покорна на волята на любовника си. Ето на, вижте! — Катаяма порови в джоба си и извади няколко сгънати листчета хартия. — Това са последните ми сметки от „Шарм“. По-рано ни правеше отстъпка от петдесет-шейсет на сто. „Приятелска“ отстъпка. И ние с вас можехме понякога да се почерпим на Гиндза. А какво стана напоследък? Никаква отстъпка. Курдисат те някъде прав до тезгяха и „мадам Кейко“ не ти обръща никакво внимание, какво ти приятелство…