Наистина Хирано си спомни, че последния път наместиха и него до тезгяха. И отново се възхити от наблюдателността на Катаяма.
Възкръсналият любимец
След ареста на Кийохара положението се промени. Отначало той отказваше да дава показания. Обяви разговора си с Хирано за журналистическа измислица. Но Кийохара се промени рязко след като Накамидзо, Ошима и Котаки, сякаш по взаимна уговорка, стовариха всичко върху него. Твърдяха, че той и Мари се скарали и Кийохара я убил от ревност.
— Ама те мене за глупак ли ме имат?! Да не си мислят, че след като са ме използвали, могат да ме тикнат в кофата за боклук? О, не! Аз предвиждах, че могат да ми направят такъв номер и съм скрил предварително нещичко — каза Кийохара и предаде на следователя ключа от една каса в банката. В касата откриха интересна снимка. На нея бяха фотографирани трима души. Един от тях — японец, а двамата очевидно чужденци. Нямаше никакво съмнение, че японецът е Хироаки Накамидзо. Следователят се позамисли и си спомни кой е и единият от чужденците.
— Та това е Ашенбренър!
— Ашенбренър ли? Американският министър на отбраната? — учуди се колегата му.
— Да, той.
— Не разбирам… Защо е било нужно на американския министър на отбраната да се снима с Хироаки Накамидзо?
— Дявол знае… Ако се съди от това, как Кийохара е скрил снимката, с нея трябва да е свързана някаква важна тайна.
— Не си спомням Ашенбренър да е идвал напоследък в Япония …
— Официално посещение не е имало, но е могъл да пристигне инкогнито. Ненапразно го наричат оръженосец на американския президент.
— А може би самият Накамидзо е пътувал в чужбина?
— Не е съобщавано за среща между тях, тъй че според мен рандевуто е било тайно.
— А кой е третият?
— Струва ми се, че съм виждал снимката му във вестниците, но не мога да си спомня кой е …
Ако тайната среща между генералния секретар на управляващата партия „Приятели на народа“ и министъра на отбраната на САЩ наистина се е състояла, това означаваше, че поводът за нея е бил сериозен. Снимката очевидно беше направена в хотелска стая. Уставът на партията дава на генералния секретар доста широки пълномощия. Той се разпорежда с финансите на партията, разпределя между нейните депутати постовете в парламента, играе ръководна роля при определянето на партийната политика. За външния свят той е своеобразен изразител на волята на управляващата партия. Неговото мнение има решаващо значение, тъй като носи отговорността за текущата дейност на партията.
Генералният секретар на партията „Приятели на народа“ е свързан тясно с другите трима ръководители на партийния апарат — председателя на политическия комитет, председателя на ръководния съвет и заместник-председателя на партията. Много често основната линия на партията фактически се определя по пътя на преговорите между четиримата, а след консултации с правителствени дейци всъщност се определя и политиката на цялата държава. Накъсо казано, със своето влияние генералният секретар превъзхожда министрите.
Генералният секретар се избира само от групировката, ръководена от председателя на партията64. Накамидзо беше си спечелил славата на най-ловкия политикан измежду всички досегашни генерални секретари на управляващата партия и затова ненапразно го наричаха „Дзурумидзо“65. И ето, оказва се, че той, дясната ръка на председателя на партията Ямато, е водил тайни преговори с „оръженосеца“ на американския президент!
Ашенбренър беше доверено лице на американския военнопромишлен комплекс. Продължавайки началото, поставено от Макнамара, той бе направил много за укрепване на връзките между Пентагона и военния бизнес. След като стана министър на отбраната, Ашенбренър се зае усилено да натрапва американско оръжие на различни страни по света. Той твърдеше, че това било необходимо за уравновесяване на външнотърговския баланс на САЩ, страдащ от постоянен дефицит, и за стандартизация на военната техника в армиите на страните от НАТО. С тази цел към управлението по въпросите на международната сигурност при Министерството на отбраната на САЩ беше създадена Агенция за развитие на международните доставки, със задължение да координира доставките на оръжия и военно снаряжение за американската армия и техния експорт в чужди страни. Заради своята старателност Ашенбренър получи от журналистите етикета — „главен търговски пътник за продажба на американско оръжие“.
С особена страст Ашенбренър настояваше пред Япония да увеличи военните си усилия и да поеме функциите по охрана на морските комуникации в района на Югоизточна Азия, които сега изпълнява Седмият флот на САЩ.
64
Както и навсякъде дотук, става дума за реда в Либерално-демократическата партия, която управлява Япония и сега. Още от времето на създаването й в нея съществуват различни групировки и фракции, които водят помежду си ожесточена борба. Най-голямата и влиятелна фракция, заедно с подкрепящите я други фракции, се смята за „основна“ и избира председателя на партията, а следователно и министър-председателя (засега ЛДП има мнозинство в парламента). Практиката, по силата на която „основните фракции“ избираха свой представител за генерален секретар, беше нарушена през 1979 година, когато по времето на министър-председателя Охира на този пост беше избран председателят на „антиосновната групировка“ Сакураучи.