Името на бившия министър-председател не се споменаваше, но беше ясно, че става дума за Кенсей Домото. Историята неочаквано получи неприятен за управляващите кръгове обрат.
Изясни се съдбата на Мари Фуджикура, открит бе и престъпникът. Бели кости под цъфнали азалии — такъв бе краят на мечтата на Хирано. Нищо вече не сгряваше сърцето му.
„Не може да бъде все така, ще дойде нова любов“ — неуспешно уверяваше себе си Хирано.
На другия ден, след като бе публикувано съобщението, че срещу Накамидзо е отправено обвинение за убийство и подкуп, при Хирано дойде Карън.
— Все пак реших да се върна в Щатите — каза тя. Хирано не започна да я убеждава, че не бива да прави това. Той не можеше да й каже: „Остани в Япония, при мен“, още повече че в него не беше останало почти нищо от предишните му чувства. „В Америка я очаква сурова действителност — мислеше си той, — вече не може да се надява, че ще я издържат силните на деня, както беше в Япония. Там ще загуби покровителството им. Очаква я съдбата на улична проститутка, и при това цветна…“
— Ако дойдете в Америка, непременно ми се обадете — каза Карън. Хирано кимна в знак на съгласие, но веднага помисли, че това е невъзможно. Дори ако му се удаде случай да отиде в Америка, едва ли ще му се иска да се срещне с нея. Откъде ще намери душевни сили, за да види на улицата жената, с която — макар и за малко — е живял под един покрив?
— Извини ме, но няма да мога да те изпратя … — каза Хирано, като стискаше протегнатата ръка на Карън.
— Така ще е по-добре … Иначе ще ми бъде трудно да замина. — Очите на Карън се наляха със сълзи.
Няколко дни след като си замина Карън, вестниците съобщиха, че „процъфтяващият“ бар „Шарм“ в шестия квартал на Гиндза е бил място, където американските фабриканти на оръжие са давали подкупи на тайните си агенти в Япония. Пишеха, че собственичката на бара е бивша любовница на представителя на „Дженерал електроникс“ Джордж Охара и че именно той й е дал парите, с които е открила заведението си. Без да жалят страниците си, вестниците публикуваха снимки на Кейко Накамура.
Хирано се досещаше смътно, че тук съществува някакъв покровител, защото не бе по силите на една самотна жена да открие и поддържа такова заведение, но не можеше да предположи, че човекът, който е финансирал Кейко, е Джордж Охара.
„Сега на Кейко ще й се види нанагорно!“ — Хирано предвиждаше големите трудности, които очакват бившата му приятелка. Положението на главния клиент на „Шарм“ Кенсей Домото се разклати, Накамидзо се оказа подсъдим. Всичко това не може да не се отрази върху работите на собственичката на бара. Такова заведение е непосилно бреме за една жена, останала без покровители — конкуренцията под ярките светлини на Гиндза е безжалостна.
След експертизата тленните останки на Мари Фуджикура бяха кремирани, а на четирийсет и деветия ден се състоя скромна панихида. Хирано присъствува на нея. Тя беше уредена в един малък храм в префектурата Токио, близо до границата с префектура Сайтама. Беше горещ септемврийски ден. Жегата се чувствуваше особено силно в траурните дрехи.
Както и трябваше да се очаква, присъствуващите бяха малко. Хирано запали своята благовонна пръчица и вече се канеше да си тръгва, когато видя тези, които най-малко бе очаквал да види — Кейко и Катаяма. Появата на Кейко беше пълна изненада.
Тя го поздрави смутено с поглед. Благодарение на нейните старания Хирано едва не последва Мари. Но имаше ли някакъв смисъл да я упреква за това, пък и мястото беше съвсем неподходящо за упреци. Кейко побърза да запали своята пръчица и си замина веднага с очакващата я наета кола. Журналистът и детективът гледаха известно време след колата, която ги облъха с бензинен дим и прахоляк, след което Катаяма каза тъжно:
— Ето че пътищата ни се разминаха…
Със своята поява на панихидата Кейко отдаде последно внимание към тяхната дружба. Всъщност тази дружба вече бе загубила отдавна смисъла си: изчезна онова, което бе общо за тях и ги свързваше — Мари Фуджикура. Днешната церемония постави края.
— Да … От това дело претърпях загуби — оплака се Катаяма по пътя към спирката. Думите му напомниха на Хирано с какво се занимава неговият приятел.
— Когато намеря изчезнал от дома си човек и го върна на семейството му, клиентът не жали парите си. А в случаи като сегашния едва ли мога да се надявам, че ще покрия разноските си. На туй отгоре, нали не намерих аз трупа. Тъй че от това дело съм на загуба … — мърмореше си Катаяма. Днес Хирано се раздели не само с Кейко, дойде време да се сбогуват и с Катаяма. Едва ли им предстоеше да се срещнат отново през живота си.