— Така ли?
— Започнах да я разпитвам, а тя ми отговори, че не може да каже нищо дори на мен.
— Обърнахте ли се за помощ към полицията?
— Преди около две седмици подадох молба за издирване, но без никакъв резултат.
— А казахте ли им какви са вашите подозрения?
— Разбира се. Но ми отговориха, че това са глупости, че нямало никакви основания да я смятат за жертва на престъпление.
— Да… Полицията си е полиция … А какво стана с апартамента?
— В клуба ми казаха, че повече не могат да го задържат, и ме помолиха да прибера по-бързо нещата на Мари.
— Мръсници … Но все пак трябва да вземете вещите й. Току-виж сред тях се открила някаква следа. Дневник, писма, бележник… Ако е имала, трябва да си ги осигурим! — Катаяма каза последните думи по-скоро на себе си.
— Е, какво, ще се заемете ли? — жената погледна неспокойно Катаяма.
— Възможно е опасенията ви да са напразни .. Но ако сте права, страх ме е, че това дело не е за мен.
— Аз искам просто да разбера какво е станало с дъщеря ми. Полицията няма да си помръдне пръста, докато не стане ясно, че е извършено престъпление. Моля ви. Аз имам достатъчно пари, за да ви платя. — Жената погледна отчаяно Катаяма.
— Добре. Ще направя всичко възможно. Ще се наложи да имам работа с „Валпургия“, а това няма да излезе евтино… — подметна за всеки случай Катаяма.
— Не се безпокойте …
— Е, какво да се прави. Щом е тъй, заемам се. Но имайте предвид, че не ви гарантирам успех.
Името на клиентката беше Таки Фуджикура, а на безследно изчезналата й дъщеря — Мари; двайсет и три годишна.
През 1980 година са подадени 101 318 заявления за издирване на изчезнали лица. 52 920 от тях са жени. Жените изчезват по-често.
В полицейската статистика са публикувани данни за мотивите — най-често различни увлечения, спречквания със съпрузите, кавги с близките, склонност към скитничество. Мари Фуджикура е неомъжена, живеела е отделно от майка си, не е забелязано да има склонност към скитничество. Следователно тези мотиви са изключени. Причина за изчезването могат да бъдат и нервни сътресения, житейски трудности, болести, неприятности в работата. Но от това, което разказа майката, не можеше да се съди за нищо подобно.
Мари е обслужвала важни особи. Ами ако изчезването й е свързано с някого от тях? Мари е „знаела прекалено много“ … И все пак ако Мари е избягала с любовника си, могла е да се сбогува поне с майка си…
Но не е оставила нито една дума, нито някаква бележчица. Очевидно, момичето не е изчезнало по свое желание.
Катаяма се замисли. Къде може да бъде търсена една изчезнала жена? При любовника й, при близък приятел, при гангстери, у роднини и другари — ако участвува в студентското движение или в театрален кръжок.
Как да я търси? Да разпитва колегите й, купувачите в околните магазини, да посети фризьорските салони, болниците, да разговаря с шофьорите на автобусите или такситата, с които е отивала на работа изчезналата. Ключ за разгадаване на тайната може да стане всяка дреболия, всяка незначителна подробност. Имало ли е сред клиентите на Мари някой, на когото е можела да попречи нещо?
„Валпургия“ е международен салон, в който се заплитат задкулисни истории, възможно е дори да се сключват престъпни сделки. Търговия с наркотици, машинации с приемни изпити — с какво ли не се занимават клиентите на клуба …
Рюджи Катаяма си даваше сметка, че клиентката му не е богата и ще трябва да работи на загуба. Но делото на „жената от «Валпургия»“ предизвикваше честолюбието му. Някакво странно предчувствие му подсказваше, че го очакват много изненади.
Мечтата за Гиндза
Катаяма започна издирванията си от Кейко. Щом тя е вдигнала първа тревога и се е обадила на майката, значи в нейно лице може да се намери вероятен съюзник. За Кейко ще бъде неудобно да разговаря с него в клуба, по-добре ще е да я потърси в квартирата й.
Жените, които работят в нощни заведения, не обичат да стават рано. Катаяма позвъни по телефона на Кейко в четири часа след обед, но по сънения й глас можеше да се разбере, че я е вдигнал от леглото. Катаяма се представи и помоли да бъде извинен, че звъни толкова рано. Кейко отговори неочаквано приветливо: „Моля ви се, аз вече се готвех да ставам.“ Катаяма се окуражи и я помоли да се срещнат.
— Какво бихте казали, ако ви поканя да дойдете при мен, макар че не е подредено… — съгласи се на драго сърце Кейко, За Катаяма това бе най-доброто, което можеше да желае. Работата на Кейко започваше в осем часа вечерта, затова той побърза да отиде веднага в Цукиджи.