— Щом господарите ви заместват Мари с вас, значи са сигурни, че тя вече няма да се върне никога. Правилно ли ви разбрах?
Кейко кимна, загледана както преди през прозореца.
— Но Мари не се е уволнявала. Как може да се обясни това?
Кейко най-после откъсна погледа си от неоновите цветове.
— Значи, че те знаят, какво е станало с Мари. Но не го казват на майка й. Следователно имат някакви причини… Това е разбираемо: гостите на „Валпургия“ са важни птици.
— Майката на Мари смята, че са я убили. — Катаяма реши да действува направо. — Тя е знаела прекалено много. Самата Мари й казала, че се била забъркала в „опасна игра“.
— Какво?! — Лицето на Кейко се промени. — А на мен Мари не е споменавала нищо… Нима е могла да каже такова нещо на майка си?! — Кейко се замисли. А Катаяма добави:
— Не зная каква е тази тайна, но ако Мари не е изчезнала случайно, страх ме е, че опасенията на майка й не са напразни.
— Но нима могат да убиват за това? … — недоверчиво каза Кейко. Изглеждаше, че мисълта за убийство не бе и минавала през ума.
— Не искам да ви плаша, но имайте предвид — заемайки мястото на Мари, и вие ще се окажете замесена в тайната.
— Искате да кажете, че ме заплашва опасност? — Кейко пребледня.
— Та вие замествате Мари, а тя изчезна. Следователно можете да представлявате опасност за тези, които са я премахнали. Едва ли ще им се иска да се досетите за нещо.
— Но нали няма да ми се случи непременно да забавлявам същите гости.
— Разбира се. Но могат да ви се паднат и същите.
— Тогава ще науча къде е изчезнала Мари.
— Следователно опасността нараства.
— И аз ще стана жена, която знае прекалено много, така ли?
— Да.
— Е, какво, искате ли да ви помогна? — Кейко надзърна закачливо в очите на Катаяма, като се усмихваше със същата загадъчна усмивка.
— Да намеря Мари ли? Разбира се.
— Изглежда, че не ми вярвате много.
— Защо да не ви вярвам? Само че рискувате живота си …
— Знаете ли, Мари ми е много скъпа. Когато се загуби милата ми рожбица, тя ми помагаше да я търсим. Мари беше истинска приятелка.
— Рожбица ли? Ваша? — Катаяма огледа недоумяващо стаята, но не откри нищо, напомнящо, че тук има дете.
— Не, не дете! — засмя се Кейко. — Котката ми, моята любимка. Хостес са много самотни и затова често си вземат някакви животни. Все пак — някой те чака, когато се връщаш от работа. А те наистина чакат. Вие не можете да разберете колко е тъжно да се връщаш посред нощ у дома в тъмната празна квартира, а в нея да няма ни една жива душа. Някои дори гледат да си убият някак времето, докато се съмне, седят в някое нощно кафене …
По лицето на Кейко пробяга острата тъга на самотата.
Кейко Накамура загубила любимата си котка и Мари си взела почивен ден, за да помогне на приятелката си.
Най-после намерили котката мъртва в една канавка близо до квартирата на Кейко. Мари скърбяла заедно с приятелката си и й помогнала да погребе любимката си в гробището за животни.
Но нима честолюбивата Кейко, която е решила да не се спира пред нищо, за да си завоюва едно кътче от Гиндза, ще се съгласи да рискува толкова, че да му помогне, и то заради някаква си котка?! Катаяма се замисли. Може ли да се вярва на такъв помощник? Кейко сякаш прочете мислите му:
— Само този, който е изпитал нашата орис, знае колко ни е противно понякога на душата. В клуба е весело като на празник, а като се прибереш в къщи — студ и празнота. Докато си млада, не е толкова тежко, но след всяка година — не, след всяка вечер, чувствуваш това все по-остро и по-остро. Струва ти се, че така ще си умреш в тази студена, самотна постеля. Как ти се иска да има някой до теб. Мъжете, които прекарват с нас времето си, по-рано или по-късно се връщат у дома си и дори когато ни любят, не ни дават топлина. Тяхната жар идва от похотливостта. След като се наситят, стават още по-студени. Единственото спасение са парите. Те не ти заменят топлината на човешкото тяло, но никога няма да те предадат. За пари не можеш да си купиш само човешко сърце. — Кейко въздъхна. — Ето защо за такива като мен някаква си котка или куче са по-скъпи от дете. Понякога ти се струва, че работиш само заради тях. Ако искате вярвайте, ако искате — недейте, но нашата привързаност към тези същества ни заменя любовта. Единственото истинско чувство …
Кейко сякаш разговаряше със себе си. Тя стана изведнъж, с което даде да се разбере, че е време да тръгва на работа. Навън вече се стъмни и светлините на рекламите разцъфтяха пищно. Сенките изчезнаха от лицето на Кейко, тя бе обзета от буйна дързост, като пред решително сражение.