Въпреки силното въздействие на публицистичните страници, разбира се, не те придават на романа, нека се изразим с думите на Н. Г. Чернишевски, „значението на присъда над явления в живота“1. Моримура постига това с художествени образи и преди всичко отразявайки точно и ярко съдържанието на мислите и смисъла на действията на героите, в които са изобразени достоверно реално съществуващи японски политици и бизнесмени.
Необикновената прилика на персонажите с действителни лица ни кара не само да следим внимателно увлекателната интрига, а и да си припомняме живите прототипи. Например един от началниците на Управлението за национална отбрана (УНО), който заяви: „Външна политика без мощен военен потенциал е лишена от всякакъв смисъл.“ Или един друг ръководител на военното ведомство, който конкретизира за какво е нужен на Япония военен потенциал: „Аз искам японският народ да Се обедини под великия лозунг на антикомунизма и да не забравя, че трябва да бъдем готови за борба с комунистическия лагер.“ Или един от най-големите японски промишлени магнати, чието всесилие му позволи да каже безнаказано: „За да излезем от икономическата депресия, нужна ни е някъде още една война.“
Рискувайки да наруша неписаната конвенция между автора на предговора и читателя, изискваща да не се цитира прекалено много онова, което ще бъде прочетено след няколко страници, все пак ми се иска да си послужа с диалога между главния герой на романа, журналиста Тацуши Хирано, и един от сътрудниците на корпорацията „Кокубу джукогьо“, в който се обяснява как тежестта на депресията отслабва благодарение на военните приготовления.
„— Но нима е възможно всичко да се сведе само до процента на продажбите? Нали ненапразно се казва, че военните доставки не познават кризи, тъй като клиентът действува под знамето на Изгряващото слънце (т. е. от името на правителството. — В. Ц.).
— Да, откровено казано, тази работа е стабилна. Ако, да речем, бъдат направени поръчки по четвъртия и петия отбранителен план, печалбата на фирмата за няколко години е осигурена и няма никакъв риск. Може дори общата сума да не е много голяма, но доставчикът е сигурен в нея, а това е особено примамливо на фона на застоя в сделките.“
Ще илюстрирам този отговор на сътрудника на „Кокубу джукогьо“ пред журналиста с данни от японски правителствени източници.
Изпълнението на четвъртия отбранителен план струваше на японските данъкоплатци 4,6 трилиона йени. Японските „сили за самоотбрана“ сега разполагат с над 1600 танкове, бронирани коли и самоходни оръдия, над 1300 самолети и вертолети, 170 бойни кораба. В изпълнение на сегашния пореден петгодишен отбранителен план промишлените корпорации вече получиха поръчки за 16,5 трилиона йени и изработват нови стотици танкове, ракети „земя-земя“, десетки нови ескадрени миноносци и подводници, нова авиационна техника, включително и първата партида изтребители бомбардировачи F-15, произвеждани по американски лиценз.
„Помня първата бомбардировка. Ескадрилата американски B-29 изглеждаше прекрасно. Нашите изтребители не можеха да се издигнат на тяхната височина.“. С такъв възторг директорът на корпорацията „Мицубиши джукогьо“ Кийоши Хашимото разказваше пред журналисти за бомбения удар на американската авиация над град Нагоя през декември 1944 година, сякаш си спомняше за веселия празник „Хамамацу одакоаге“, по време на който пускат в небето гигантски ярко оцветени хвърчила.
Хашимото изпада в екстаз пред американските самолети и днес — сега пред изтребителя бомбардировач F-15. Хашимото ръководи завода, в който се сглобяват този тип американски самолети. Екзалтацията му е разбираема: японските сили за самоотбрана възнамеряват да закупят 155 такива самолета. Стойността на всеки от тях е 10 милиарда йени. Преди да бъде изравнен със земята от американските „летящи крепости“, сега възстановеният и ръководен от Хашимото завод произведе 17500 изтребителя „Зеро“ — оръжието, с което японските милитаристи воюваха в Тихия океан. „Нашите производствени възможности са изключително големи — продължи интервюто си пред журналистите Хашимото, — но заводът не е натоварен напълно, защото поръчката на Управлението за национална отбрана не е достатъчно голяма.“ Изглеждаше, че директорът е готов да заплаче. Повишаването на доходите на неговата корпорация за сметка на военното производство през 1988 година със 163 на сто в сравнение с предишната година му е малко.
Бизнесменът загуби приетата в японските делови кръгове сдържаност не само защото производството на изтребителите бомбардировачи F-15 обещава трилиони йени доходи. Имаше и друга причина: „Мицубиши джукогьо“ не получи тази поръчка веднага, лесно и което е най-важно, съвсем не евтино. Изобразените в романа политически интриги около самолета „Черното копие“, подкупите сред онези, които решават съдбата на този самолет, в много отношения напомнят събитията, предшествуващи решението на Япония да въведе на въоръжение изтребителя бомбардировач F-15 и възлагането на поръчката за монтирането му на корпорацията „Мицубиши джукогьо“. Ето защо собствениците на корпорацията се стремят към максимално използване мощностите на авиационните си предприятия и следователно към максимална ефективност на вложените усилия и средства.