Кейко искаше да му се представи, но Котаки я спря:
— Сигурно още не сте вечеряли. Заповядайте, хапнете. Котаки даде знак и една преградка, отделяща кът от залата, веднага се отдръпна, също като в приказките. Там имаше наредена маса. На нея доподреждаха нещо двама облечени в бяло келнери. Всичко беше предвидено до най-малките подробности, види се, и самата Кейко бе преминала през строга проверка.
Единият келнер поднесе аперитива. Мекият коктейл ободри приятно Кейко, разливайки по тялото й топлина, и я освободи от напрежението.
— А сега заповядайте на масата — покани я Котаки. Това всъщност беше богата вечеря. Ястията очевидно бяха донесени от първокласен ресторант. Котаки забавляваше Кейко със светски разговор и тя постепенно се успокои.
Някак си между другото Котаки я попита колко е получавала във „Валпургия“ и каза:
— Гарантирам ви три пъти повече. Но от днес нататък сте длъжна да се отзовавате преди всичко на нашите повиквания.
— А какво ще стане с клуба? — попита плахо Кейко.
Тя беше заета във „Валпургия“ през цялата седмица — от понеделник до петък, от осем до дванайсет часа през нощта.
— За работата си във „Валпургия“ няма защо да се безпокоите. С Фунаки вече се договорихме за всичко. Ще ходите там, когато пожелаете, ако не сте заета при нас, можете да си почивате.
Тройно заплащане и свободно работно време — за това можеше само да се мечтае, но и изискванията сигурно нямаше да бъдат леки.
— А тук идвайте, когато си поискате. Можете да се забавлявате при нас винаги, дори ако аз не съм тук, Кийохара е запознат с всичко. — Котаки посочи секретаря си, който следеше всяко движение на своя господар. Вечерята завърши, заедно с десерта поднесоха ликьор.
„Сега вече ще започне работата“ — помисли си Кейко. Но това, което каза Котаки, дори я поразочарова.
— Драго ми беше да се запознаем. Вече е късно, следващия път ще ви поканя по-рано. Нали живеете наблизо. Кийохара ще ви изпрати.
Значи сега всичко завърши с една вечеря. Но едва ли ще й плащат за това. Днес може би е била сгледата.
Кийохара знаеше къде живее Кейко, макар че тя не беше му казала адреса си. Той караше колата уверено, ориентираше се лесно из улиците. Навярно преди това бе возил неведнъж по същия път Мари.
Така започна новият живот на Кейко. За нейно учудване Котаки дори с пръст не я докосна. Той само й казваше кого трябва да обслужва.
С някои от гостите тя само вечеряше, а с други работата отиваше по-нататък. Клиентите бяха преди всичко чужденци. Понякога й се случваше да забавлява и японци — политически дейци, правителствени чиновници. Котаки я предупреди много строго, че не бива в никой случай да говори за това, което види или чуе. Но тя най-често дори не можеше да схване за какво говорят гостите.
Ала Котаки все по-често я извикваше на третия етаж на „Амарилис“ и Кейко много скоро се научи да разпознава кой какъв е. Тук се забавляваха председателите на най-големите корпорации и компании — автомобилни, машиностроителни, енергетични, газови, електротехнически, металургични, транспортни … Наминаваха и начинаещи политически дейци, и „ястреби“ от Либералнодемократичната партия; идваха и известни с реакционните си възгледи литератори, популярни коментатори, говорители от Ен-Ейч-Кей4, известни фотожурналисти. Тук можеха да влязат само подбрани хора — членове на клуба „Амарилис“. Сегиз-тогиз през задния вход на заведението се опитваха да проникнат и обикновени смъртни, но Кийохара и едрият мъжага портиер обясняваха набързо на неразбраните кое как е и що е.
Обикновено посетителите на третия етаж на „Амарилис“ бяха възрастни хора. Обслужваха ги красиви млади момичета, сред които Кейко разпозна лесно три категории: танцьорки от „Такарадзука“; актриси или кандидатки за артистична кариера; хостес от нощните клубове, барове и кабарета.
Мъжете и жените идваха поотделно. Много от клиентите се познаваха помежду си и понякога няколко компании се обединяваха в една. Котаки запознаваше лично новите членове на клуба с жените.
Нравите на третия етаж на „Амарилис“ имаха една съществена особеност. Макар че гостите — мъже и жени — идваха поотделно, цялата сметка след срещата им в клуба биваше заплащана само от мъжете.