Дали е останал някой жив? Носовата част на самолета, където трябваше да се намира пилотът, бе изпотрошена ужасяващо. Скелетът й бе смачкан като хармоника. След като се убеди, че пътниците са мъртви, Сендзо реши да слезе в долината и да съобщи за катастрофата в полицията. И без друго не можеше да направи нищо сам.
Приблизително по същото време от главната кантора на компанията „Кокубу джукогьо“, намираща се в Токио, район Чийода, улица Маруноучи — 2, в щаба на спасителните операции при дирекцията на международното летище Токио се получи искане да бъде издирен принадлежащ на компанията самолет „Чесна-180“. Самолетът беше излетял в 12,00 часа същия ден от летище Чофу и поел курс към летище Мацумото, но в 12,32 часа връзката на радиостанцията на компанията със самолета се прекъснала. На борда на самолета се намирали пилотът Шоичи Хакода и четирима пътници; запасът от гориво бил предвиден за шест часа полет.
В съответствие с плана, представен в навигационния отдел на Управлението за въздушни съобщения, полетът трябвало да бъде осъществен с начална височина две хиляди фута със скорост деветстотин мили в час, в пределите на видимостта, с кацане на летище Мацумото.
Преди излитането пилотът Хакода получил метеорологична сводка за Чофу и Мацумото през следващите дванайсет часа и за посоката на вятъра в горните слоеве на атмосферата над Токио. Сводката предвиждала влошаване на климатичните условия по крайбрежието във връзка с приближаващ се циклон.
Диспечерската служба на летището се свързва с щаба на силите за самоотбрана, с Управлението за сигурност в морето, с полицейските управления на префектурите Канагава и Сайтама и организира радиопредаване. Тъй като не се получиха никакви съобщения, решено беше да се започне търсене от въздуха и по море.
В около 18,00 часа на 22 ноември в полицейския участък на околия Собу бе получено съобщение от собственика на една алпинистка хижа, че в района на връх Ванакура, в националния парк Оку Чичибу, са открити останките на самолет. Сведението беше предадено незабавно в полицейското управление на префектура Сайтама. Организиран бе отряд за издирване от сто и двайсет души, в който влизаха полицаи от участъка в Собу, оперативна група от полицейското управление на префектурата и работници от горското ведомство. В 11,00 часа на другия ден отрядът пристигна на местопроизшествието.
В резултат на огледа беше установено, че катастрофиралият самолет е тъкмо търсеният „Чесна-180“ на компанията „Кокубу джукогьо“. Идентифицирана бе и личността на загиналите: пилота Шоичи Хакода и пътниците — Ясуюки Камея, сътрудник на научно-техническия отдел за изследвания в областта на атомната енергетика при „Кокубу джукогьо“; Такуджи Оя, сътрудник на Медицинския институт за комплексна радиология при компанията „Кокубу джукогьо“; полковник Джо Шанклин от „отряд 1003“ и Шигемицу Гокан, живеещ в Токио, район Сетагая, улица Китадзава 5-3x.
Прелитайки над планинското било на бръснещ полет, самолетът засегнал едно дърво и паднал в гората. От удара моторът беше хлътнал в кабината на пилота, шасито и таванът се деформирали и отхвръкнали настрани.
Перката беше разкривена от удара в дървото, дясното крило се бе откършило от корпуса на самолета в основата си, а лявото — пречупено наполовина. Хоризонталните опашни плоскости бяха откъснати, а горната част на вертикалната плоскост пречупена. Премазаните от мотора трупове бяха в ужасно състояние.
Отломките на самолета се оказали разхвърляни в една ивица с дължина сто метра и ширина десет метра. Цялата околност била омирисана на бензин и изгоряло масло, а към тази воня се прибавял острият мирис на прясна дървесина.
На място се оказало невъзможно да бъдат определени причините за катастрофата, но една от възможните версии беше загубата на видимост поради лошите климатични условия.
Вестникарското съобщение за катастрофата накара Тацуши Хирано от „Сагами шимпо“ да се замисли. Името на един от загиналите пътници му беше познато добре. Полковник Джо Шанклин. Не можеше да има съвпадение. Именно той е получателят на пратката със скорпионите. Нали фамилията му се струваше смешна на Кейко. Освен всичко останало беше напечатано черно на бяло мястото на службата му — „отряд 1003“ на американската армия.
Защо началникът на ентомологичния отдел на тази секретна част на американската армия се е оказал в самолета на японската фирма „Кокубу джукогьо“?