Именно „Кокубу джукогьо“ е доставяла оръжие и бойни припаси на императорската армия по време на войната в Тихия океан, а и сега произвежда седемдесет на сто от военната техника за „силите за самоотбрана“. Това е най-големият производител на оръжие в Япония. Освен това фирмата ремонтира разположената в страната американска военна техника. И тесните й връзки с американците са съвсем логични. Но на Хирано досега не беше се случвало да чуе за контакти на „Кокубу джукогьо“ с Медицинския институт на американската армия. И ето че сега служещи на фирмата са загинали на един самолет с офицер от зловещия „отряд 1003“ … Вълнуваща дружба! Какво означава всичко това?
Будеше подозрение и това, че сред загиналите пътници са се оказали сътрудници на научно-техническия отдел за изследвания в областта на атомната енергетика и Института за комплексна радиология. Каква връзка може да има между насекомите, атомната енергия и радиоактивността? И кой е петият пътник на „Чесна“, за чиято специалност не се казва нито дума? Какво го е свързвало с „отряд 1003“ и компанията „Кокубу“?
И най-после подозрително изглеждаше и това, че командването на отряда и дирекцията на „Кокубу“ се постараха да скрият целите на полета, представяйки го за обикновена „разходка“ със самолет. За каква разходка до Мацумото може да се говори, когато там се приближава циклон?
Професионалният усет подсказваше на Хирано, че тази работа не е чиста, и той реши тайно да започне разследване на своя отговорност. За разлика от големите печатни органи едно вестниче от типа на „Сагами шимпо“ може да действува по-гъвкаво. Но редакцията, разбира се, няма да му разреши да събира материал за статия само на основание на неясните си подозрения. Ще трябва да измисли убедителен предлог.
През първата десетдневка на декември в градовете Урава, Собу и Кавагое от префектурата Сайтама, а също така и в префектурите Канагава и Яманаши избухна епидемия на хеморагична треска от неизвестен произход, придружена от редица общи симптоми.
Отначало болните се оплакваха от главоболие и отпадналост, след това се повишаваше рязко температурата; по кожата — на хълбоците, на гърба и раменете, под мишниците и по лигавицата на устата се появяваше едър обрив, колкото главичка на топлийки. Рязко се нарушаваше функцията на бъбреците, в урината се появяваха еритроцити и белтък. С нарастването на бъбречната недостатъчност количеството на отделяната от организма урина рязко намаляваше и болестта понякога завършваше със смърт. Някои болни умираха след пет-шест дни от задушаване.
Хеморагичната треска е неконтактно заболяване, неин преносител са кърлежите. Досега са забелязани случаи на заболяване от хеморагична треска само в Северна и Североизточна Манджурия и в някои граничещи с нея райони на Далечния изток, а напоследък и в Корея; но в Япония не е избухвала никога хеморагична треска.
Особено много болни бяха регистрирани в градовете Урава и Собу. В продължение на дванайсет дни в Урава заболяха четирийсет и шест души, в Собу — трийсет и осем, в околия Чичибу на префектурата Сайтама — шест, в префектурата Токио — четирима, в префектурата Яманаши — двама.
Хеморагичната треска е регионално заболяване, обикновено има местен характер, природните й огнища са строго локализирани, броят на болните обикновено не е голям. Но този път епидемията обхвана огромна територия от страната, в райони, където не е наблюдавана никога. Това положение не би могло да се създаде случайно, от само себе си, всичко говореше, че епидемията не е възникнала без човешко участие.
Най-после на 17 декември Министерството на здравеопазването създаде комисия за борба с епидемията. Оглави я директорът на Института по хигиена на труда. Бяха организирани специални щабове в градовете Урава и Собу, ръководени от техните кметове. На Държавния институт по хигиена и санитарно дело беше възложено да установи източника на епидемията. В института бе изпратена за бактериологично изследване кръв от болните. По-голяма част от болните бяха полицаи от оперативния отряд и от участъка в Собу, префектура Сайтама, а също така работници от лесничейството в околия Собу.
Всички бяха здрави и млади хора — не повече от трийсет и пет годишни. Установено бе, че почти всички са участвували в търсенето на самолета на компанията „Кокубу джукогьо“, катастрофирал на 22 ноември в планините Чичибу. Деветдесет от сто и двайсетте души, влизащи в спасителния отряд, вече бяха заболели и нямаше никаква гаранция, че няма да заболеят и останалите.