Рюджи Катаяма ненапразно се страхуваше да се довери на Кейко — той знаеше колко лесно се променят настроенията на подобни жени. „Какво ме засяга Мари? Във «Валпургия» идват много важни хора. Никак не е задължително Мари да е обслужвала Охара. Струва ли си да губя такъв покровител?“ — мислеше си Кейко. Обаче едно неочаквано произшествие до известна степен промени нейното отношение. Охара получаваше най-важните японски вестници и много вестници на западните страни. По негово нареждане Кейко подшиваше в специално досие интересуващите го статии.
В резултат на това тя започна да разбира по-добре неговите интереси. А интересите му бяха доста разнообразни — от международната политика до незначителни на пръв поглед съобщения, но въпреки всичко преобладаваха статиите от военен характер. Особено впечатление правеха онези от тях, в които ставаше дума за Управлението за национална отбрана и концерна „Кокубу“. Въз основа на това можеше да бъде направен изводът, че „Саки ентърпрайз“ поддържа връзки и с Управлението за национална отбрана, и с „Кокубу“.
Веднъж, то беше в средата на декември, Охара нареди на Кейко да изреже статии от няколко вестника. Във всяка от отбелязаните статии се говореше за избухване на епидемия от хеморагична треска в префектурата Сайтама, а също така и в префектурите Токио и Яманаши. Изглеждаше, че тези статии не засягат работата, с която се занимаваше Охара. На Кейко и по-рано се беше случвало да прави изрезки, които я караха да недоумява — нима и това му е нужно? Тя смяташе, че всичко това говори само за широтата на интересите, а следователно и на работата му. И все пак последната статия я накара да се замисли. В нея се казваше, че болестта очевидно е причинена от „виетнамския вирус“ — биологично оръжие, използвано от американската армия по време на войната във Виетнам. Вестникът съобщаваше, че „виетнамският вирус“ бил разработен в „отряд 1003“.
Понятието „отряд 1003“ беше познато на Кейко. Нали Катаяма я помоли да изясни какво отношение има към този отряд полковник Джо Шанклин.
Кейко се опита да вникне в същността на катастрофата, макар че това не влизаше в задълженията й. Когато четеше изрязаните статии, тя откри между пътниците на разбилия се самолет името на Джо Шанклин. Съобщаваше се дори длъжността му — „началник на ентомологическия сектор в Института за комплексни медицински изследвания N1003 при медицинския отдел на американските сухопътни войски в Япония“.
Шанклин е работил в такъв отряд! Кейко беше смаяна. Разбира се, тя чу, че в планините Чичибу е катастрофирал самолет, но не придаваше никакво значение на тази новина. Нали не знаеше, че на самолета се е намирал полковник Шанклин …
Значи Охара неслучайно й е наредил да изреже статиите за епидемията? А може би се е заинтересувал от тях, тъй като е бил лично познат с Шанклин? Все пак Охара има някаква връзка с изчезването на Мари… Желанието на Кейко да разучи всичко за тази история се разпали отново.
Но Кейко не отиде много далеч в своите разследвания. Нима можеше да разпита Охара за какво са му тези статии.
Той вече беше я предупредил да не проявява излишно любопитство.
В края на февруари Кейко получи от Охара нова задача: да отиде на гишето на „Панамерикън“ в летище Нарита и да получи някакви документи от Тони Фуджиширо — американец от японски произход. „Ще кажеш, че те праща Джордж Охара — каза й той. — Документите са важни, затова бъди много внимателна.“
Кейко обикновено изпълняваше нарежданията на шефа си, без да каже нито дума, но този път попита уж ей така, ненадейно:
— Защо ми възлагате такава важна работа?
— Ти не биеш толкова силно в очи. На моите врагове никога няма да им мине през ума, че мога да изпратя жена — каза Охара с откровеност, която изненада Кейко.
— Олеле, колко е страшно! Врагове ли? — настръхна тя.
— Е, моля ти се! Това за враговете го преувеличих. Това са по-скоро конкуренти — каза смутено Охара.
— А какви са тези документи? — Досега Кейко не беше се решавала да задава такива въпроси.
— Каталог за автомобил нова марка. Чудесна кола, съвсем нов модел — суперавтомобил. Конкурентите се мъчат да се доберат до неговата тайна! — обясни й Охара, като явно се стараеше да я успокои.
— Суперкола, така ли?