— Разбира се. Затова няма от какво да се страхуваш. Ще получиш каталога — и край.
Охара даде на Кейко предварително подписаната си визитна картичка, с която трябваше да удостовери получаването на документите, и й кимна леко към вратата. Кейко отиде на летище Нарита, намери гишето на „Панамерикън“, подаде на чиновника визитната картичка и каза, че я изпраща Охара. Чиновникът кимна разбиращо и й връчи един тежък пакет, завит в кафява хартия и запечатан с червен восък. Като видя печата, Кейко бе обзета от неудържимо желание на всяка цена да погледне вътре. Инстинктът за самосъхранение я възпираше, но любопитството й надделя.
Думата „враг“, която се изпусна да каже Охара, звучеше съвсем правдоподобно. „Аз получих опасната задача да измамя врага и това ми дава право да погледна какво има в пакета — оправдаваше любопитството си Кейко. — Нека това бъде възнаграждението ми за страха.“ Взела пакета в ръка, тя изтича в една стая на хотела на летището. След като се заключи, извади ножичките от несесера, който носеше винаги със себе си, и свали внимателно печата. Постави червения восък в пепелника. Направи всичко много грижливо.
Измъкна с разтуптяно сърце книжата от плика. Само един поглед беше достатъчен, за да се убеди, че няма нищо подобно на каталог за автомобили. Никакви чертежи или снимки на коли, само топ документи, написани на английски, нещо като договор.
Кейко започна да разглежда книжата, като извика на помощ всичките си скромни познания по английски език. Никъде не се споменаваше компанията „Саки ентърпрайз“, затова пък в горния край на всяка страница беше напечатано — „Дженерал електроникс“. Листовете бяха всичко двайсет и пет. Правеха впечатление английските съкращения.
Кейко реши, че сега няма смисъл да си губи времето да превежда написаното. Разбра, че в хотела има служба за копиране на ксерокс, и след като отпечата едно копие от документите, нагря червения восък на запалката си и отново запечата грижливо плика. След това се върна в хотела и спокойно го подаде на Охара. Той не забеляза нищо и дори й благодари.
На другия ден Кейко издебна подходящ момент да се измъкне от Охара, купи си англо-японски речник и влезе в едно кафене. Като поглеждаше непрекъснато в речника, тя четеше документите и след всеки ред все повече се разтреперваше.
В ръцете на Кейко бе попаднал доклад за изпробването на ново оръжие. Накратко съдържанието на доклада се състоеше в следното. Извършени са изпробвания на военния самолет RPV-819 „Черно копие“, в които са участвували десет летци изпитатели от американските ВВС. Извършени били и опити за далечно управление на самолета. Многократните изпробвания са показали, че продукцията на „Дженеръл електроникс“ задоволява изискванията на клиента — японските „сили за самоотбрана“, както по отношение на стойността, така и по отношение на тактико-техническите данни на самолета.
В документите се казваше, че по време на изпробването на „Черното копие“, извършено в САЩ, са присъствували като наблюдатели сътрудници на някои от службите на „силите за самоотбрана“ — на снабдителния отдел в Управлението на военната техника, на отдела за авиационна техника и на щаба за технически изследвания.
Между документите беше поставена и снимка — черен самолет с делтовидни криле и изострена като копие носова част. На корпуса на самолета имаше надпис „U. S. AIR FORCE“10 и голяма звезда. Самолетът приличаше на хищен звяр. Сега Кейко разбра с какво се занимава „Саки ентърпрайз“. Фирмата търгува с оръжие, а Охара е главният й търговски представител в Япония.
Тя се досети и за това какво свързваше Охара с полковник Шанклин. Както се виждаше от вестниците, „отряд 1003“ се занимава с подготовка за бактериологична и химическа война. А връзката между биохимическата война и търговията с оръжие е очевидна. Очевидно с това е свързано и изчезването на Мари. Била е държанка на Шанклин или на Охара, проявила е излишна любознателност и в края на краищата се е оказала „жена, която знае прекалено много“.
Излиза, че Кейко е тръгнала по пътя, по който някога вървеше Мари. Какво ще направи с нея Охара, когато научи за постъпката й? Няма да й отдели някое кътче от Гиндза, а ще отреже главата й.
Кейко изтръпна от страх. Тя гледаше с ужас копията на тайните документи, които направи от най-обикновено любопитство. Достатъчно е Охара да научи нещо и я очаква съдбата на приятелката й. Необходимо е да се отърве колкото е възможно по-бързо от тях и да се прави на ни чула, ни видяла.
Но мислите на Кейко скоро потекоха в друга посока. Всичко това съвсем не значи, че Мари е изчезнала непременно по тази причина. Шанклин се е срещал с нея само веднъж във „Валпургия“, нищо не говори, че връзката им е продължила. Катаяма каза, че на една снимка Мари е фотографирана на фона на сградата на американския институт, но това не е много убедително доказателство.